Престъпление и наказание

Доста бодро влезе в двора. Трябваше да се качи на третия етаж. «Има време, докато се изкача» — помисли той. Изобщо струваше му се, че съдбоносната минута е още далече, че още много време остава, много неща може да премисли.

Пак същата мръсотия, същите черупки по извитата стълба, вратите на квартирите пак широко отворени, пак същите кухни, от които се носи дим и смрад. Расколников не бе идвал оттогава. Краката му изтръпваха и се прегъваха, но вървяха. Той се спря за миг да си поеме дъх, да се посъвземе, за да влезе като човек. «А за какво, защо? — помисли той изведнъж осъзнал движението си. — Щом се налага да изпия тази чаша, не е ли вече все едно? Колкото по-отвратително, толкова по-добре.» Във въображението му се мярна в този миг фигурата на Иля Петрович Барут. — Нима настина отивам при него? А не може ли при друг? Не може ли при Никодим Фомич? Да се върна сега и да отида в дома на самия квартален полицейски? Поне ще мине по домашному… Не, не! При Барут, при Барут! Ако ще пия тази чаша, да я изпия поне цялата наведнъж…“

Изтръпнал и едва владеейки се, той отвори вратата на участъка. Този път имаше много малко хора: някакъв портиер и още някакъв човечец. Пазачът дори не поглеждаше иззад преградката си. Расколников влезе в съседната стая. „Може би още е възможно да не казвам“ — минаваше му през ума. Тук някаква личност — един от писарите, с цивилно сако, се гласеше да пише нещо на бюрото. В ъгъла се настаняваше още един писар. Заметов го нямаше. Никодим Фомич, разбира се, също го нямаше.

— Никого ли няма? — попита Расколников, обръщайки се към личността на бюрото.

— А вие кого търсите?

— А-а-а! Ни се чува, ни се мярка, а руският дух… как беше там в приказката… забравих! М-моите п-почитания! — извика изведнъж познат глас.

Расколников се разтрепера. Пред него стоеше Барут, той внезапно бе излязъл от третата стая. „Това е самата съдба — помисли си Расколников, — защо е тука?“

— При нас? По какъв случай? — възклицаваше Иля Петрович. (Той беше явно в превъзходно и дори малко възбудено настроение.) Ако е по работа, подранили сте. Аз самият случайно… Но впрочем с каквото мога, ще ви бъда полезен. Аз да ви призная… как, как?… Извинете…

— Расколников.

— Но, да: Расколников! Можехте ли да допуснете, че съм забравил! Вие, моля ви се, не ме смятайте за такъв… Родион Ро… Ро… Родионич, така ли беше?

— Родион Романович.

— Да, да, да! Родион Романович, Родион Романович! Точно това исках. Даже на няколко пъти съм питал. Аз, да ви призная, след това искрено съжалявах, че ние с вас тогава така… на мене после ми обясниха, аз научих, че сте млад литератор и дори учен… и, така да се каже, първи стъпки… О, Господи! Че кой от литераторите и от учените не е започнал оригинално! Аз и жена ми — и двамата уважаваме литературата, а жена ми просто страстно!… Литературата и художеството! Само да си благороден, а всичко останало може да се придобие с талант, знание, ум, гении! Шапка — е, какво значи например шапка? Шапката е мекица, мога да я купя от Цимерман; но онова, което е под шапката и се закрива от шапката, виж, него не мога да купя!… Аз, да си призная, исках даже да дойда при вас да се обясним, но мисля че вие, може би… Но аз пък не ви питам: вие всъщност идвате за нещо? Чух, че били пристигнали роднините ви.

— Да, майка ми и сестра ми.

— Имах даже честта и щастието да срещна вашата сестра — образована и прелестна особа. Признавам си, съжалих, че така се разгорещихме тогава с вас. Казус! А това, че аз тогава по повод вашия припадък ви изгледах с подозрение — това впоследствие се изясни по най-бляскав начин! Сектантство и фанатизъм! Разбирам вашето негодувание. Може би сменяте квартирата във връзка с пристигането на семейството ви?

— Н-не, аз само така… Отбих се да попитам… мислех че ще намеря тук Заметов.

— Ах, да! Вие сте се сприятелили; чух. Но Заметов не е при нас — не можахте да го сварите. Да, останахме без Александър Григориевич! От вчера не е в наличност; премести се… и при преместването даже се скара с всички… просто неучтиво беше… Вятърничав хлапак — и нищо повече; беше дори обещаващ; ама на, какво да се прави с тази наша блестяща младеж! Изпит някакъв май иска да държи, само че на него му дай само да говори и да се перчи, с това и ще свърши изпитът. Та това не сте вие например или, да речем, господин Разумихин, вашият приятел! Вашата кариера е учението и вас няма да ви отклонят неуспехите! За вас всички тези красоти на живота, може да се каже, nihil est44, аскет, монах, отшелник!… За вас — книгата, перото зад ухо, научни изследвания — ето къде витае духът ви! Аз самият отчасти… чели ли сте записките на Ливингстън?

— Не.

— Аз ги четох. Напоследък впрочем се навъдиха много нихилисти; то е понятно; в какви времена живеем, ще ви запитам. А впрочем аз с вас… вие нали, разбира се, не сте нихилист! Отговорете откровено, откровено!

— Н-не.