Престъпни удоволствия

Църквата на вечния живот привлича широк спектър последователи. Разнообразие - това бе ключовата дума. Тя се обръща към агностиците, към атеистите, към средностатистическия човек с разбити илюзии, а и към онези, които така и не са решили какъв път да изберат. Църквата беше почти пълна, а здрачът все още не бе паднал напълно. Тепърва предстоеше да се появят вампирите. Като изключим Великден и Коледа, отдавна не бях виждала толкова пълна черква. Празнично християнство. По гърба ми пролази тръпка.

Това беше наистина най-пълната черква, в която бях стъпвала от години. Вампирска църква. Може би не убийствата са истинската опасност. Може би тя е точно тук, в тази сграда?

Поклатих глава и последвах водачката си през вратата, извън кораба и покрай залата за пиене на кафе. Наистина имаше кафе, което бълбукаше на застланата с бяло маса. Имаше и купа с червеникаво питие, което ми се стори прекалено гъсто за пунш.

Помощничката се обади:

- Желаете ли кафе?

- Не, благодаря.

Тя се усмихна любезно и отвори вратата с табелка „Офис“. Влязох. Вътре нямаше никого.

- Малкълм ще дойде веднага щом се събуди. Ако искате, мога да изчакам с вас? - тя погледна към вратата, докато ми говореше.

- Не искам да ви откъсвам от службата. Ще се оправя и сама.

Усмивката й отново се разшири до херпеса.

- Благодаря. Сигурна съм, че няма да чакате дълго! С тези думи помощничката си тръгна и ме остави сама. Сама при бюрото на секретаря и при покрития с кожа органайзер на Църквата на вечния живот. Животът беше прекрасен!

Отворих органайзера на седмицата преди първото вампирско убийство. Брус, секретарят, имаше много спретнат почерк и попълваше четливо всеки ред. Час, име, кратичко описание на срещата. 10:00 -Джейсън Макдоналд, интервю за списание. 9:00 - Среща с кмета, местни проблеми. Разговори, нормални за Били Греъм на вампиризма. След това, два дни преди първото убийство, имаше бележка с различен почерк. По-дребни букви, но също тъй спретнати. 3:00 - Нед. Това беше всичко - без фамилия, без причина за срещата. И тя не бе уредена от Брус. Чудна работа, май си имах улика. Мирувай, сърце!

Нед е галено съкращение от Едуард - също като Теди. Нима Мал-кълм се беше срещал с човека, известен като наемния убиец на немърт-ви? Може би. А може би не. Нищо чудно да е имал най-обикновена среща със съвсем друг Нед. Или пък Брус го е нямало на бюрото и някой просто е вписал ангажимента? Прелистих колкото се може по-бързо останалите страници на органайзера. Нищо друго необичайно. Всички други срещи бяха нанесени с едрия, заоблен почерк на Брус.

Два дни преди първото убийство Малкълм се беше срещал с Едуард, ако ставаше дума именно за него. Ако беше вярно, тогава какво се получаваше? Едуард Убиеца и Малкълм, който му плаща за. Имаше само един проблем. Ако Едуард ме искаше мъртва, щеше да се погрижи лично за това. Може би Малкълм се бе паникьосал и бе пратил някой от последователите си на задача? Вероятно.

Когато вратата се отвори, вече седях в креслото до стената и прелиствах някакво списание. Малкълм беше висок и почти болезнено слаб, с големи, кокалести ръце, които сякаш принадлежаха на далеч по-мускулест мъж. Късата му, къдрава коса беше яркожълта като пера на кадънка. Така изглежда русата коса след почти триста години в мрака.

Последния път, когато видях Малкълм, ми се стори красив - идеален. Сега беше почти обикновен, като Николаос и нейния белег. Нима Жан-Клод ми бе дал способността да виждам истинския вид на вампирите-повелители?

Присъствието на Малкълм изпълваше малката стая като невидима вода, охлаждаща и гъделичкаща кожата ми, дълбока до колене и продължаваща да приижда. Дай му още деветстотин години и може да се изравни с Николаос. Разбира се, нямаше да доживея да видя дали ще успее.

Надигнах се, щом той влезе в стаята. Беше облечен скромно, в тъмносин костюм, светлосиня риза и синя вратовръзка. Заради светлата риза очите му изглеждаха като яйца на червеношийка. Усмихна ми се - ъгловатото му лице направо засия срещу мен. Не се опитваше да замъгли мозъка ми. Малкълм е много добър в устояването на нуждата. Цялото доверие в него се крепи на факта, че той не мами.

- Госпожице Блейк, радвам се да ви видя! - не ми подаде ръка, познаваше ме добре. - Брус ми остави много объркващо съобщение. Нещо за вампирските убийства.? - гласът му беше дълбок и успокоителен като океана.

- Казах на Брус, че имам доказателство, че вашата църква е замесена във вампирските убийства.

- А имате ли?

-Да.

Вярвах си. Ако се бе срещал с Едуард, значи знаех кой е убиецът.

- Хмм, казвате истината. При все това знам, че не е вярно! - гласът му ме обгърна, горещ и плътен, много могъщ.

Поклатих глава.

- Мамиш, Малкълм - използваш силата си, за да проучиш съзнанието ми. Тц-тц.

Той сви рамене и разпери ръце.

- Аз контролирам последователите си, госпожице Блейк. Те не биха сторили онова, в което ги обвинявате!

- Тъкмо снощи нападнаха хапка-парти със сопи. Нараняват хора! -за това вече стрелях наслуки.

Вампирът се намръщи: