Престъпни удоволствия

- Сред последователите ни има малка фракция привърженици на насилието. Хапка-партитата, както ги наричате, са извращение и трябва да бъдат спрени, но по законен начин. Вече съм им го казвал.

- Но наказвате ли ги, когато не ви се подчиняват? - поинтересувах се аз.

- Не съм полицай, нито свещеник, та да раздавам наказания. Те не са деца. Имат си собствени мозъци.

- Обзалагам се, че е така.

- Това пък какво би трябвало да значи? - попита вампирът.

- Ами, Малкълм, означава, че ти си вампир-повелител. Никой от тях не може да ти се противопостави. Ще сторят всичко, което поискаш от тях!

- Не използвам върху паството си властта на ума.

Поклатих глава. Силата му се стичаше по ръцете ми като студена вълна. Дори не се и опитваше да ми посегне - просто ефект от присъствието му. Дали осъзнаваше какво точно прави? Дали наистина може да е било случайност?

- Два дни преди първото убийство си имал среща.

Той се усмихна, като внимаваше да не покаже кучешките си зъби:

- Имам доста срещи.

- Знам, ти си наистина популярен, но тази би трябвало да помниш. Извикал си наемен убиец, за да убива вампири.

Гледах го право в лицето, но Малкълм бе твърде обигран. В очите му забелязах искрица - може би притеснение, която изчезна, заменена от онази бляскава синя увереност.

- Госпожице Блейк, защо ме гледате в очите?

Свих рамене.

- Безопасно е, ако не се опитваш да ме завладееш.

- Опитвал съм се да ви убедя в това неколкократно, но винаги сте. залагали на сигурното. А сега ме зяпате - защо? - Той пристъпи към мен, бърз и кажи-речи невидим. Пистолетът се озова в ръката ми, без да се замисля. Инстинкт.

- Охо! - отбеляза вампирът.

Просто се взирах в него, изгаряща от желание да вкарам куршум в гърдите му, стига само да направи още една крачка.

- Носите най-малко първия белег, госпожице Блейк. Някой господар ви е докоснал. Кой?

Издишах продължително. Дори не бях осъзнала, че сдържам дъха

си.

- Дълга история.

- Вярвам ви! - Той внезапно отново се озова до вратата, сякаш изобщо не бе помръдвал. По дяволите, беше много добър!

- Наел си човек да избива извратените вампири - отбелязах.

- Не - отвърна Малкълм. - Не съм.

Винаги е притеснително, когато човек изглежда толкова дяволски спокоен, а си насочил пистолет към него.

- Наел си убиец.

Малкълм сви рамене. Усмихна се.

- Нали не очаквате от мен друго, освен да отричам, а?

- Мисля, че не! - какво пък, все пак си струваше да попитам. - Дали вие, или вашата църква сте свързани по някакъв начин с вампирските убийства?

Той почти се засмя. Не го виня. Никой нормален човек не би казал просто така „Да!“, но понякога се учиш да отгатваш нещата по начина, по който го отричат. Наборът от лъжи е почти толкова полезен, колкото и истината.

- Не, госпожице Блейк!

- Наел си убиец - заявих утвърдително.

Усмивката изчезна от лицето му като по магия. Взираше се в мен, а присъствието му изпращаше паячета на експедиция по гърба ми.

- Госпожице Блейк, смятам, че ви е време да си тръгнете!

- Днес един човек се опита да ме убие.

- Надали нося вина за това.

- Имаше следа от ухапване на вампир на врата си.

Отново искрица в очите. Притеснение? Може би.

- Причакваше ме пред църквата. Наложи се да го убия на стъпалата! - малка лъжа, но не исках да забърквам Рони още по-дълбоко.

Сега вече Малкълм се мръщеше, а в стаята леко лъхаше на гняв, досущ като че ли въздухът се нагорещяваше.

- Не знаех за това, госпожице Блейк, но ще проверя случая!

Сведох пистолета си, но не го прибрах. Има граница на времето,

през което можеш да държиш някого на прицел. Ако врагът не се плаши и не се кани да ти стори зло, а ти пък не възнамеряваш да стреляш, накрая изпадаш в доста глупаво положение.

- Не бъди твърде суров с Брус. Той не понася добре насилието.

Малкълм се изправи и подръпна сакото си. Нервен тик? О, майко.

Бях улучила слабото му място.

- Ще проверя случая, госпожице Блейк! Ако е бил член на църквата ни, значи ви дължим сериозно извинение!

Взирах се в него близо минута. Какво да отговоря? Благодаря? Това не ми се стори подходящо.

- Знам, че си наел убиец, Малкълм! Не е особено добра реклама за църквата ти. Мисля, че стоиш зад вампирските убийства. Ръцете ти може и да не са оцапани с кръв, но е сторено с твое одобрение.

- Моля ви, вървете си, госпожице Блейк! - той решително ми отвори вратата.

Излязох навън, все още стиснала пистолета.

- Разбира се, ще си ида, но няма да си отида!

Малкълм се взря надолу към мен, вече разгневен не на шега.

- Знаете ли какво означава да ви бележи вампир-повелител?

Замислих се за миг - не бях сигурна как да му отговоря. Най-добре

беше да кажа истината.

-Не!

Той се усмихна - гримаса толкова студена, че да ти смрази сърцето.

- Ще научите, госпожице Блейк. Ако ви дойде твърде много, не забравяйте, че църквата ни е тук, за да помага! - вампирът хлопна вратата под носа ми.

Взрях се в нея. Прошепнах:

- И какво би трябвало да значи това?

Никой не ми отговори.