Принцът на тръните

— Това си е живо самоубийство, Йорг.

— Толкова ли е зле?

— По-зле — каза той.

Изрисувана курва, къносана и с начервена уста, се настани в скута на Макин.

— Къде ти е усмивката, красавецо? — Имаше хубави цици, големи и стегнати, повдигнати като съблазнителен сандвич в бюстие от дантела и китова кост. — Сигурна съм, че ще мога да я намеря. — Мушна ръце под дантелите на полата си, надиплила се около кръста на Макин. — Сали ще оправи всичко. Красив рицар като теб има нужда от жена, не от момченца. — И ме изгледа явно ревниво.

Макин я бутна на пода.

— Построен е на планински връх. Над скалите стърчат стени, толкова високи, че вратът ти се схваща, докато погледът ти стигне бойниците. — Посегна с две ръце към бирата и сключи пръсти около халбата.

— Ох! — Курвата се надигна от мокрото дюшеме и изтри ръце в полата си. — Нямаше нужда да ме буташ така!

Макин изобщо не я погледна. Гледаше мен.

— Портите са от желязо и са дебели метър и повече. А онова, дето е над земята, е едва една десета от всичкото. В подземията има складове с храна да им стигне за години.

Сали се оказа истинска професионалистка. Насочи вниманието си към мен, толкова гладко, сякаш аз, а не Макин, бях привлякъл вниманието ѝ от самото начало.

— А ти кой си, младежо? — Прокара пръсти през косата ми. — Много си хубав за този навъсен стар наемник. Вече си достатъчно голям да научиш как се прави оная работа с момичетата. Сали ще ти покаже всичко.

Говореше ми на ухо, дъхът ѝ пращаше тръпки по гръбнака ми. Миришеше на евтин лимонов парфюм, който геройски се бореше за надмощие със силната воня на бира и сънна трева в дъха ѝ.

— Колко мъже ще ми трябват? За да срина замъка и да сваря лорд Гелетар по бели гащи? — попитах аз.

Макин се загледа отново във фенерите, а кокалчетата на ръцете му побеляха около халбата. Някъде зад нас Райк нададе вой, последва го силен трясък на човешко тяло, срещнало се с маса при висока скорост.

— Десет хиляди — каза Макин, повишил глас да надвика врявата. — Десет хиляди мъже и отлични продоволствени линии, плюс обсадни машини, много обсадни машини. Тогава за една година би могъл да го превземеш. И то ако предварително си си подсигурил гърба срещу съюзниците му. С три хиляди сигурно би могъл да го направиш след дългогодишна обсада.

Хванах ръката на Сали, която се промъкваше по корема ми към колана. Извих леко китката ѝ и жената се превъртя на пръсти пред мен с тих писък. Беше със зелени очи, като Катерин, но по-малки и не толкова бистри. Гримът я състаряваше. Май щеше да се окаже по-млада, отколкото ми се беше сторило отначало. На двайсет най-много.

— Ами ако намеря начин да вляза в замъка? Тогава какво, брат Макин? Колцина ще ми трябват да завзема Червен замък, ако успея да ги вкарам вътре?

Лицето на Сали беше само на сантиметри от моето.

— Гарнизонът е от деветстотин бойци. Ветерани. Гелетар праща новобранците на границите и си ги прибира, когато съберат опит. — Чух столът на Макин да изстъргва назад. — Кой кучи син хвърли това? — ревна той.

Стисках извитата китка на курвата. Хванах я за гърлото с другата си ръка и я дръпнах по-близо.

— Тази вечер ще ти викам Катерин и ще ти позволя да ми покажеш как се прави оная работа с момичетата.

Част от замаята на сънната трева се разкара от погледа ѝ, заменена от страх. Нямах нищо против. Разполагах с двеста мъже и не знаех как да вляза зад крепостните стени на Червен замък. Редно беше някой да се страхува.

23.

Книгата ми помръдна отново. Е, не беше моя, а открадната, в интерес на истината. Свил я бях от дворцовата библиотека на излизане от Висок замък. Книгата току се накланяше към мен, сякаш непременно държеше да се затвори и да ми прещипне носа.

— Не мърдай, проклета да си — казах аз.

— Ммм. — Сали измърмори насън и навря лице във възглавницата.

Нагласих отново книгата между двете бузи на задника ѝ и разтворих още малко краката ѝ с лакти. Над книгата виждах грапавата дъга на Салиния гръбнак, който пресичаше гладкия ѝ гръб и се губеше в червените къдрици около врата ѝ. Не бях съвсем сигурен, че текстът пред мен е по-интересен от подложката си.

— Тук пише, че в Гелет има една долина, която наричат Гърлото на левкротата — казах аз. — Намира се в пустите земи под Червен замък.

Светлината на ранното утро се лееше през отворения прозорец. Въздухът студенееше, но приятно, като горчивата жилка на хубаво пиво.

— Мммммм — чу се гласът на Сали откъм възглавницата.

Изморил я бях. Когато си толкова млад, можеш да измориш дори курвите. Досега не бях пробвал комбинацията от жена и достатъчно свободно време, което да ѝ посветя. Открих, че комбинацията ми допада. Много са преимуществата да не чакаш реда си на опашка или да не бързаш, защото подпалената къща може да се стовари върху голия ти задник. А и тя го беше направила с охота! Това също бе ново за мен, пък макар и платено. В мрака можех да си представя, че е безплатно.