Принцът на тръните

Сър Гален блокира и влезе остро на Макин. Искри литнаха от остриетата, трясъците следваха в остро стакато. Толкова бързо, че трудно следях мечовете. Гален се биеше с техническа прецизност. Биеше се като човек, който всеки ден става призори за тренировка с меча. Биеше се като човек, който очаква да спечели.

Само в първата минута на дуела им двамата десетина пъти се разминаха на косъм със смъртта. Установих, че съм стиснал с дясната си ръка ствола на стъкленото дърво — кристалът беше хлъзгав и хладен под пръстите ми. В края на първата минута вече знаех, че Гален ще спечели, че това е неговата игра. Макин беше гениален с меча, но също като мен бе свикнал с истинските битки. Битки в калта. Битки в горящи села. Умееше да използва терена в своя полза. Тук обаче, в тази малка игра, в толкова малък мащаб, Гален беше по-добрият. За това беше тренирал, за това живееше.

Макин замахна към краката на противника си. Дъгата излезе една идея къса и Гален го накара да си плати — върхът на туркманското острие нарисува кървава резка през челото на Макин. Ако обхватът на Гален беше с половин сантиметър по-дълъг, мечът щеше да разсече черепа на моя рицар.

— Значи влизате в играта, като жертвате офицера си, принц Йорг — каза Сагеус до ухото ми.

Стреснах се. Съвсем бях забравил за него. Вдигнах поглед към зеления стъклен листак над нас.

— Аз нямам проблем с жертването, езичнико.

Стволът на дървото се хлъзна гладък под пръстите ми, когато го погалих и с лявата си ръка. Трясъкът на мечовете държеше темпото на разговора ни.

— Но жертвам фигури само когато има смисъл.

Дървото се оказа по-тежко от очакваното и аз за миг се побоях, че няма да мога да го катурна. Запънах крака и натиснах с рамо. Дървото се люшна без звук, после се стовари върху стъпалата и се пръсна на хиляди парченца. Можех да ослепя половината анкратска аристокрация, ако присъстващите гледаха към трона, а не към дуела, който се разиграваше в центъра на залата. Затова, вместо да им избода очите, набих стъклени осколки в гърбовете им. Нагиздената тълпа под кралския подиум се превърна в пищящо меле. Жени с най-благороден произход ровеха във фризираните си коси и диамантените си тиари, после пищяха още по-пронизително при вида на окървавените си нарязани пръсти. Лордове с модни златотъкани пантофки подскачаха с рев по осеяния с натрошено стъкло под.

Сър Макин и сър Гален свалиха мечовете си и зяпнаха невярващо сценката.

Но когато баща ми се изправи, всички млъкнаха, порязани или не.

Всички освен мен. Той отвори уста, но аз го изпреварих:

— Уроците, които Макин научи на пътя, не включват турнирни игри. Войните не се печелят с майсторски дуели под цветни знаменца. Уроците, които научи Макин, са същите, които научих аз. За съжаление сър Макин по-скоро би умрял, отколкото да демонстрира наученото с риск да обиди своя крал. — Говорех, без да повишавам глас. Това ги принуждаваше да мълчат. — Татко. — Погледнах го в очите. — Аз ще ти покажа какво научих. Аз ще се бия с твоя питомен тевтонец. И ако мъж с малък опит като мен успее да победи твоя поборник, значи ти с радост би върнал сър Макин на старата му служба, нъл’ тъй? — Нарочно превключих на друг речеви регистър, с надеждата да го ядосам.

— Ти не си мъж, момче, и предизвикателството ти е обида за сър Гален, обида, която не заслужава неговото внимание. — Каза го през стиснати зъби. Никога не го бях виждал толкова ядосан. Всъщност никога не го бях виждал ядосан.

— Обида? Може би. — Усетих усмивка да напира на устните ми и я пуснах на свобода. — Но че съм мъж, мъж съм. Преди три дни навърших пълнолетие, татко. Вече мога да се оженя. Вече съм ценен актив, стока. И настоявам да получа този двубой като подарък за четиринайсетия си рожден ден. Или ще обърнеш гръб на три столетия анкратска традиция и ще откажеш да почетеш пълнолетието ми с дар по мой избор?

Вените на шията му се издуха, ръцете му се свиваха и отпускаха, сякаш жадуваха да грабнат меч. Да разчитам само на добрата му воля би било необмислен риск.

— А ако умра, въпросът с наследството ще се реши от само себе си — продължих аз. — Ще се отървеш от мен, а твоята скоронска курва ще ти роди нов син. Мен няма да ме има, завинаги, като мама и Уилям. И трупът ми ще е наличен, без милият стар отец Гомст да рови из тресавищата за него. — Млъкнах, колкото да се поклоня на кралицата. — Нищо лично, ваше величество.

— Гален! — изрева баща ми. Буквално изрева. — Убий този дявол, защото той не е мой син!

И тогава аз хукнах, изумрудени стъкълца хрущяха под краката ми. Сър Гален нападна откъм звездата в центъра, затича към мен, повлякъл черния меч зад себе си, с грозен рев на уста. Движеше се бързо, но битката с Макин го беше поуморила. Съборих пътьом някаква възрастна жена и тя се стовари тежко на пода сред изкъртени зъби и перли от скъсаната ѝ огърлица.