Признанието

Райли Дръм открива зеления си пикап паркиран пред градския затвор. Дълго е обикалял улиците и находката донякъде го успокоява. Същевременно го обзема тревога, че синът му се е забъркал в неприятности. Градският затвор на Слоун е в непосредствена близост до полицейското управление. Най-напред Райли отива в затвора и след кратка суматоха узнава, че синът му не е зад решетките. Няма данни да е приеман. В затвора има шейсет и двама задържани, но нито един от тях не е Донте Дръм. Младият бял надзирател познава Донте по име и оказва съдействие в рамките на възможностите си. Предлага на мистър Дръм да провери в съседния полицейски участък. Това обаче се оказва мъчително и объркващо. Минали са четирийсет минути след полунощ и външната врата е заключена. Райли съобщава по телефона на съпругата си последните новини, после обмисля как да влезе в сградата. След няколко минути наблизо спира патрулна кола и от нея слизат двама униформени полицаи. Те разговарят с Райли Дръм, който им обяснява защо е тук. Влиза след тях и сяда във фоайето. Двамата полицаи отиват да търсят сина му. Едва след половин час се връщат и казват, че Донте е на разпит. За какво? Защо? Полицаите не знаят. Райли започва да чака. Поне момчето е в безопасност.

Първият пробив идва, когато Кърбър изважда голяма цветна снимка на Никол. Изтощен, сам, уплашен, разколебан и потресен, Донте хвърля поглед към красивото й лице и се разплаква. Кърбър и Мориси си разменят самоуверени усмивки.

Донте плаче няколко минути, после моли да използва тоалетната. Повеждат го по коридора, като спират до прозореца, за да види как Тори Пикет седи зад масата и пише в бележник. Донте го гледа смаяно, дори поклаща глава и промърморва нещо неясно.

Тори изписва обобщение от една страничка, в което отрича да знае каквото и да било за изчезването на Никол. По някаква случайност документът се изгубва из архивите на полицейското управление и повече не излиза на бял свят.

След връщането в „Хоровата капела“ Кърбър съобщава на Донте, че неговият приятел Тори е подписал клетвена декларация, в която разказва как Донте се срещал с Никол и бил луд по нея, но тя се тревожела за последствията и се опитвала да скъса. Донте бил отчаян и дебнел момичето. Тори се страхувал, че може да я нарани.

Докато изрича тия поредни лъжи, Кърбър държи пред себе си лист хартия, сякаш чете показанията на Тори. Донте затваря очи, тръска глава и се мъчи да проумее какво става. Но мислите му вече текат много по-бавно, реакциите му са съсипани от умора и страх.

Той пита дали може да си върви. Кърбър крещи, ругае го и заявява, че не може да си върви, защото е главен заподозрян. Той е виновникът. Имат доказателства. Донте пита дали му трябва адвокат, а Кърбър отговаря, че не му трябва, разбира се. Адвокатът не може да промени фактите. Адвокатът не може да съживи Никол. Адвокатът не може да спаси живота ти, Донте, но ние можем.

В бележките на Мориси не се споменава да е ставало дума за адвокати.

В 2:20 ч. след полунощ разрешават на Тори Пикет да си тръгне. Инспектор Нийдам го извежда през една странична врата, за да не се срещне с мистър Дръм във фоайето. Полицаите в сутерена са предупредени, че бащата на обвиняемия е в сградата и иска да го види. По-късно те отричат това под клетва на няколко съдебни заседания.

Мориси започва да изнемогва и Нийдам заема мястото му. През следващите три часа, докато Мориси дреме, бележките се водят от Нийдам. Кърбър не проявява признаци на умора. Атаките срещу заподозрения сякаш го наелектризират все повече. Той очаква да пречупи заподозрения, да разреши случая и да стане герой. Предлага на Донте още веднъж да го проверят с полиграфа, като този път се ограничат само до темата къде е бил на четвърти декември, петък, около десет часа вечерта. Първата реакция на Донте е да откаже, но това разумно решение е изместено от желанието да напусне стаята. Просто да избяга от Кърбър. Готов е на всичко, само и само да се отърве от този смахнат.

Инспектор Фъргюсън отново го свързва с машината и задава няколко въпроса. Полиграфът шуми, разграфената лента бавно пълзи напред. Донте гледа, без да разбира, но нещо му подсказва, че резултатите няма да се добри.

Резултатите отново сочат, че той казва истината. През онзи петък е бил у дома с малката си сестра и не е излизал навън.

Но истината няма значение. Докато той отсъства, Кърбър премества стола му в ъгъла, колкото се може по-далеч от вратата. Когато се връща, Донте сяда, а Кърбър придърпва своя стол така, че коленете им почти се допират. Отново започва да ругае Донте и му казва, че вторият тест е бил не просто провал, а „жесток провал“. За пръв път докосва Донте, като го мушка в гърдите с десния си показалец. Донте блъска ръката му настрани и е готов да се бие, когато Нийдам пристъпва напред с електрошоков пистолет. Полицаят изглежда нетърпелив да изпробва оръжието, но се въздържа. Двамата с Кърбър ругаят и заплашват Донте.