Признанието

Мушкането с пръст продължава, придружено от непрестанни обвинения и заплахи. Донте осъзнава, че няма да му позволят да си тръгне, докато не даде на ченгетата каквото искат. А в края на краищата може и да са прави. Те изглеждат тъй уверени за това какво точно е станало. Изобщо не се съмняват, че той е замесен. Собственият му приятел казва, че между него и Никол имало връзка. Ами полиграфът — какво ще си помислят съдебните заседатели, когато узнаят, че е излъгал. Донте започва да се съмнява в собствената си памет. Дали пък наистина не е изтрил спомена за онова ужасно деяние? А той не иска да умре — нито тогава, нито след пет или десет години.

В четири часа сутринта Райли Дръм напуска участъка и се прибира у дома. Опитва се да заспи, но не може. Робърта му прави кафе и двамата остават да чакат тревожно изгрева, сякаш дотогава всичко ще се изясни.

В 4:30 ч. Кърбър и Нийдам си дават почивка. Докато са сами в коридора, Кърбър казва: „Готов е.“

Няколко минути по-късно Нийдам тихо отваря вратата и надниква. Донте лежи на пода и хълца.

Донасят му поничка и кока-кола, после подновяват разпита. В главата на Донте бавно се оформя идея. След като не може да напусне, докато не им разкаже каквото искат, и след като в този момент би признал, че е убил собствената си майка, защо да не се подчини? Никол скоро ще се появи, жива или мъртва, и истината ще излезе наяве. Полицаите ще се изложат, задето са изкопчили насила признанието. Някой фермер или ловец ще се натъкне на нейните останки и тия клоуни ще станат за присмех. Донте ще бъде оправдан, освободен и всички ще го съжаляват. Ще бъде свободен.

Дванайсет часа след началото на разпита той поглежда Кърбър и казва:

— Дайте ми няколко минути, и ще ви кажа всичко.

След почивката Кърбър му помага да попълни празнотите. Измъкнал се е от къщи, след като сестра му е заспала. Отчаяно е искал да види Никол, защото тя го отблъсквала и се опитвала да скъса. Знаел, че Никол е на кино с приятелки. Потеглил натам самичък със зеления форд. Пресрещнал я на паркинга близо до колата й. Тя приела да се качи при него. Пресекли Слоун и продължили през полето. Той искал секс, тя отказала. Всичко било свършено. Той се опитал да я насили, тя се съпротивлявала. Накрая я принудил да правят секс, но не било приятно. Тя го одраскала до кръв. Сблъсъкът загрубял. Той изпаднал в ярост, започнал да я души и вече не можел да спре, просто не можел, докато не станало твърде късно. После изпаднал в паника. Трябвало да направи нещо. Крещял срещу нея в каросерията на пикапа, но тя не отговаряла. Подкарал на север, към Оклахома. Загубил представа за времето, после осъзнал, че утрото наближава. Трябвало да се прибере. Около шест часа сутринта на 5 декември той спрял пикапа на моста на шосе 244 над Ред Ривър. Било много тъмно и тя била все тъй мъртва. Хвърлил я през парапета и изчакал, докато чул ужасяващия плясък долу. Плакал по целия път обратно към Слоун.

Три часа Кърбър го инструктира, подканва, коригира, ругае и непрекъснато му напомня да каже истината. Подробностите трябва да бъдат перфектни, повтаря инспекторът. В 8:21 ч. сутринта най-сетне видеокамерата е включена. С посивяло, вцепенено лице Донте Дръм седи зад маса, върху която на видно място са сложени поничка и току-що отворено безалкохолно, за да личи полицейското гостоприемство.

Видеозаписът трае седемнайсет минути и ще му донесе смъртна присъда.

Донте е обвинен в отвличане, жестоко изнасилване и предумишлено убийство. Отвеждат го в килия, където веднага заспива.

В девет сутринта началникът на полицията и окръжният прокурор Пол Кофи организират пресконференция, за да обявят, че е разкрит убиецът на Никол Ярбър. За жалост един от бившите футболни герои на Слоун, Донте Дръм, е признал престъплението. Други свидетели потвърждават това. Съболезнования към близките на жертвата.

Признанието е оспорено незабавно. Донте се отказва от думите си и неговият адвокат Роби Флак разпространява яростно разобличение на полицаите и тяхната тактика. Месеци по-късно защитата подава иск до съда за анулиране на признанието. Съдебните заседания по иска продължават цяла седмица. Кърбър, Мориси и Нийдам дават подробни показания, а защитата разпалено оборва твърденията им. Те категорично отричат да са използвали заплахи, обещания или сплашване. Изрично заявяват, че не са си служили със заплаха за смъртно наказание, за да принудят Донте да им съдейства. Отричат да са обиждали заподозрения или да са го довеждали до изтощение и безсилие. Отричат Донте да е споменавал за адвокат или да е искал да прекрати разпита и да се прибере удома. Отричат да са знаели за присъствието на бащата на Донте в участъка и желанието му да види сина си. Отричат факта, че собствените им полиграфски проверки дават ясни признаци за откровеност; вместо това твърдят, че по тяхно мнение резултатите са „неубедителни“. Отричат каквато и да било измама с въображаемите показания на Тори Пикет. Тори свидетелства в полза на Донте и отрича да е говорил на полицаите за някаква връзка между Донте и Никол.