Проклятието на инките

- Без товарни добичета, които да им носят нещата, явно са решили, че най-добре е да продължат без багаж - каза Омпета. - Или това, или са побягнали от страх.

- Трябва да са се уплашили - каза Капос.

- Съдейки по дълбочината на следите - продължи Омпета, - двамата са тичали доста бързо. Мъглата е била гъста, преди слънцето да се изкачи в небето. Не са виждали почти нищо. Не мога да си представя какво са си помислили, когато са чули ужасните писъци на магаретата.

Гонсалес нагласи на рамото си ремъка на пушката.

- Кое племе е убило магаретата?

Омпета отново сви рамене.

- Вероятно племето кампа, но това е само предположение. Съдейки по следите, убийците са със силни и бързи крака. Могат да се движат през калта с крачки с дължината на човек. Със сигурност са племенни воини, но през всичките си години никога не съм чувал за ужасно нападение като това.

- Трябва да знаеш нещо! - остро рече Гонсалес. - Вие, индианците, си имате история за всичко! Кажи ми какво знаеш.

Омпета помълча известно време.

- Не съм сигурен, капитане. - Той отново млъкна и се загледа дълго в дъжда, след което заговори отново: - Това място е свещено за местните индианци. - И посочи към долината.

Гонсалес изсумтя.

- Какво му е толкова специалното?

- Това е свещена земя за инките, капитане.

- И какво от това? Просто поредната долина, водеща в планината. Една от десетки хиляди подобни на това негостоприемно място.

Омпета поклати глава.

- Тази долина е различна, капитане. Преди години ходих до село Уадкина, далеч в тази посока. - Той посочи на запад. - Тамошните мъдреци разказват истории за загадъчни воини, които пазели портата на Свещената долина като духове. Говори се, че испанците били отблъснати от долината от мъже, които те никога не виждали през деня. Намирали само следите им. Испанските войници не били в безопасност в долината и през десет ужасни нощи повече от сто души намерили смъртта си с прерязани гърла, докато спели.

- Кой ги е преследвал? - попита Капос.

Омпета поклати глава.

- Никой не знае. Но мъдреците смятат, че са били духовете на отдавна мъртвите владетели на инките. Говори се, че бродят из тези долини с потайността и коварството на черната пума.

Гонсалес отиде при следите, които се пресичаха в мократа земя. Наведе се и посочи с пръст локвичките с форма на стъпки.

- Искаш да кажеш, че тези следи са оставени отдухове? - Лекият дъжд искреше на фона на тъмната повърхност. - Това са следи от човек, не от призрак!

Омпета кимна, но изражението му не се промени.

- Можеш ли да ги проследиш в долината? - изръмжа Гонсалес. - Белите не може да са много пред нас. Трябва да ги намерим бързо, за да ги отведем обратно в Куско.

Лейтенант Капос пристъпи към капитана.

- Хората се нуждаят ог почивка - внимателно рече той. - Вървяха през цялата нощ и не разбират защо белите са толкова важни. Какво са направили, че трябва да ги гоним с такава упоритост?

Гонсалес усети как мускулите му се напрягат. Беше тук, защото епископ Франсиско му бе заповядал така.

- Епископът го изисква - прошепна той. - Не знам нищо повече. Епископът каза, че белите ще дойдат при бараката до железопътната линия, и те наистина са дошли. Така че нямаме друг избор, освен да продължим след тях.

Капос пристъпи още по-близо.

- Познаваме се от момчета. Мнозина от тези мъже, от войниците, са наши приятели. Време е да покажете разбиране и да ги оставите да си починат. Пътуваха цяла нощ заради вас, капитане, също като мен. Настоятелно съветвам да запалим огън и да сготвим храна.

- Трябваше да сме тук преди зазоряване! - оплака се Гонсалес. - Ако бяхме успели, чужденците вече щяха да са задържани и щяхме да се връщаме у дома!

- Докарването на хората до изтощение няма да помогне - отвърна Капос. Епископът несъмнено ще разбере това. Войниците ни се нуждаят от храна и почивка.

- Епископът няма да разбере - разтревожено рече Гонсалес. - Той очаква резултати и ние трябва да му ги дадем.

- Съгласен съм с лейтенанта - намеси се Омпета. - Ние не сме единствените, които преследват двамата бели. Следите на убийците на животните - шестнайсет души, доколкото мога да преценя - също се насочват към Урубамба и зова на Големия говорещ. Скрили са се в гората, но със сигурност са продължили натам. Ако се натъкнем на тези воини, може да се наложи да се бием за собствения си живот. Според легендата за долината никой освен онзи с чиста индианска кръв не може да стъпи тук, без да го застрашава смърт.

- Да не искаш да кажеш, че трябва да се махнем, защото не сме чистокръвни? - попита Гонсалес. - Защото сме метиси ли?

Омпета разпери ръце, сякаш се предаваше.

- Аз съм нает от армията, капитане. Работата ми е да се грижа за вашата безопасност и безопасността на хората ви, нищо повече. Можете да приемете съвета ми или да не му обърнете внимание, но случилото се е странно и трябва да сме предпазливи. Белите не могат да отидат далеч, особено без провизии.