Проклятието на инките

- За мен джин с тоник. И малко кашу - каза дон Ерависто и погледна към Хелена. - Да, разбира се... ще имате нужда от още един чай с кока. Не се безпокоите, сеньорита, главоболието ви скоро ще мине. Най-сетне се спускаме в Свещената долина. С намаляването на височината ще намалее и пулсирането в слепоочията ви.

15.

Андите, Перу

65 км северозападно от Куско

15:02 ч.

17 януари 1908 г.

Хайръм изстена и се подхлъзна за пореден път. Уилсън се принуди да се върне, за да му помогне да стане. Този път американецът остана да лежи в калта и високата трева между две огромни канари, чакайки Уилсън да го изправи на крака.

- Трябва да се върнем в Куско - повтори той, докато Уилсън го теглеше. - Няма смисъл да продължаваме в това време без никаква храна и припаси!

През първия час двамата бяха вървели по железопътната линия между отвесните гранитни скали, спускайки се към обраслата с дървета долина на Урубамба. Ситният дъжд не престана през цялото време. Уилсън бе решил да вървят покрай траверсите, защото се ходеше по-лесно и беше малко вероятно да оставят диря, която лесно може да се проследи. Мина цял час, преди да се спуснат под облаците, и сега видимостта беше по-добра, макар да си оставаше невъзможно да видят покритите с ледници върхове, които несъмнено се издигаха над тях от всички страни.

Докато се спускаха към долината и височината намаляваше, Уилсън определено се почувства по-добре и дишането му стана по-леко. Железопътната линия беше свършила на един стръмен участък на около километър и половина назад. Предположи, че строителството ѝ е било прекратено за дъждовния сезон, когато работата в стръмните клисури и урви беше трудна. Работниците сигурно щяха да се върнат най-рано през април, когато дъждовете започнат да намаляват и нивото на реките спадне отново.

- Събуй се - каза Уилсън и посочи десния крак на Хайръм.

- Няма да се събувам! - отвърна Хайръм.

Уилсън извади ловджийския си нож и посочи крака му с върха на блестящото острие.

- Обувките ти не са подходящи за ходене по мокри камъни и кал. Дай ми ги.

- Трябва да се върнем в Куско - за пореден път каза Хайръм. - Знам едно чудесно местенце, където можем да опитаме местна бира - или поне перуанска бира - и да си напълним стомасите с чудна зеленчукова супа.

Уилсън чуваше далечния рев на реката на северозапад - какофония, която се надигаше от долината към тях.

- Чуваш ли това? - попита той и вдигна ръка към ухото си.

- Река - отвърна Хайръм. - При това голяма, ако се съди по грохота.

- Щом стигнем реката, пътеката става много по-лесна. Дай ми обувката. Ще ѝ изрежа грайфери на подметката, за да стъпваш по-сигурно.

- Колко по-добра ще стане пътеката? - попита Хайръм.

- Нататък е отлична.

Дъждът започна да се засилва и отново се спусна сива мъгла. Уилсън се зачуди как ще замъкне Хайръм до Вилкапампа през гъстата джунгла и нагоре по стръмните скали. Пътеката далеч не ставаше по-лесна - а доста по-трудна.

Хайръм седна на една гранитна канара, която очевидно се бе откъртила от скалите над тях и бе паднала в гората.

- Това е най-лошото пътуване, на което съм бил, знаеш ли? - измънка той, докато развързваше връзките. - Помириса обувката си и я подхвърли към Уилсън. - Не смърди чак толкова... Изненадан съм.

Извади кесията си с тютюн. Загледан в стръмно спускащата се джунгла от двете им страни, той умело сви цигара с мокрите си ръце под прикритието на широкополата си шапка.

- Свещената долина, значи? Не ми се вижда нещо особено.

С помощта на острия си нож Уилсън започна да дълбае подметката, като внимаваше да не я пробие.

- Местните индианци са от племето кампа. Казват, че били пълни диваци.

- Това е информация, която не бих отказал,предида убият магаретата ми. - Хайръм погледна с отвращение през рамо нагоре по пътеката, която се виеше в далечината и накрая изчезваше в облаците. - Горкият малък Диабло.

- Изобщо не трябваше да оставаме за закуска - каза Уилсън. - Прекалено се забавихме.

- Трябваше да ми кажеш, че е толкова опасно! - изтърси Хайръм.

Уилсън вече беше направил три неравни бразди в подметката и започна да работи по петата.

- Нямах представа, че индианците ще осакатят магаретата по този начин. Искаха да им причинят колкото се може по-силна болка.

Хайръм облиза цигарата и я сви.

- Разстроиха ме! Ето какво направиха! Има ли други изненади, за които трябва да знам?

- Трябва да продължим напред, Хайръм.

- Аз гласувам да се върнем в Куско. Ще съберем повече хора с пушки, ще се върнем и ще дадем на онези дяволи кампа урок, който никога няма да забравят. - Хайръм потърка корема си. - И си мечтая за топлата супа... и бирата.

- Ти ще бъдеш човекът, открил изгубения град Вилкапампа. Това несъмнено трябва да означава нещо за теб.

Хайръм драсна кибритена клечка под периферията на шапката си.

- В този момент повече ме вълнува вероятността да бъда прободен с копие, отколкото славата. - Той метна клечката и издиша дълга струя дим.

Уилсън посочи.