Читаем Прокобата полностью

Като се събудих от този сън, първото, което изплува пред погледа ми, бе благото лице на лейди Сиймор. Бе се навела над мен, а главата ми почиваше върху коленете й. Намирах се в разкошна стая, по стените и тавана дремеше чистият блясък на затулена светлина.

— Лельо, къде съм? — попитах.

— В дома ми, Чарлс, в Сиймор Плейс. Не се бой, детето ми, заобиколен си само от приятели.

Оглеждах се подплашено, сигурно търсейки мистериозния, войнствен непознат, от чийто зашеметяващ удар слепоочията ми още смъдяха. Само че ни той, ни баща ми се виждаха наоколо. Неясни форми плуваха пред очите ми, а в ушите ми звънтеше сребристият ромон на гласове, но не различавах нищо.

— Дръпнете се, деца — каза леля ми. — Притеснявате го с любопитството си. Сесилия, подай ми пак солите.

Поднесоха ми отново тонизиращото средство и аз дойдох на себе си. Изправих се и се огледах първо наляво, после надясно. Бяха ме настанили на канапе край камината. Във фотьойла отсреща седеше граф Сиймор, изпънал крак (сигурно имаше пристъп на подагра) върху мека табуретка, а малката Хелън разтриваше нежно стъпалото му. Останалите ми братовчедки, пет на брой, все млади дами на възраст от двайсет до дванайсет години, се бяха скупчили край канапето. Задаваха на майка си по двайсет въпроса на един дъх.

— Мамо, какво може да му се е случило? Да не е ядосал Огъстъс? Кой беше онзи човек с чичо? Защо не показваше лицето си, мамо? Защо беше толкова мълчалив? Не ти ли се стори много странен?

И тъй нататък.

— Ш-шт, ух! — прокашля се графът — баща им. — Запазете тишина, момичета, и не проглушавайте ушите му с бърборенето си! Слушай, Изабела, я ги прати да си лягат. Позволих им да останат до толкова късно само за да изслушат разказа за погребението, но предполагам, че ти нямаш нищо по-специално за разказване. Трябва да отбележа, че ми е непонятно защо този херцог Заморна трябва да върши всичко толкова тайно. Колко опечалени присъстваха, ако смея да запитам?

Тя тъкмо се канеше да отговори, когато вратата се отвори и в салона влезе лорд Фицрой.

— Е, майко — наперено се доближи той до камината, — доколкото разбирам, на забележителното погребение само за избрани се е ляла кръв. Завърнала си се с ранен, а? Били сте тъй малко, че помежду ви е трябвало да цари единомислие. Какво иска да каже Заморна, като отхвърля роднините си по подобен начин? Редно е братовчед да изпрати братовчед си до гроба. Е, що се отнася до мен конкретно, този лорд Алмейда не съм го и виждал, освен веднъж преди около четири месеца, когато едва бе навършил девет седмици, следователно едва ли се очаква сърцето ми да се пръсне от мъка по случай смъртта му. Да, но етикетът повелява човек да остане у дома в нощта, когато вторият му братовчед ще яхне катафалката, тъй че защо пък да не подтичва отстрани, лично да се увери, че всичко е наред ако ще и от едното приличие.

— Срамота, братко в един глас възкликнаха сестрите.

— Срамота, сестрици! Я вие, Сесилия, Елайза и Джорджиана, си признайте, нима не негодувате скришом, че не можете да присъствате на тържествения концерт на лорд Ричтън тази вечер домът му отсреща грее, окъпан в светлина, а отворим ли някой прозорец, музиката ще се чува съвсем ясно и тук? Сигурен съм, че е така. Що се отнася до Катарин, Агнес и Хелън, там е друго: те при всички случаи трябва да си останат у дома.

— Мили Фицрой — намеси се лейди Сиймор, — взимаш цялата работа твърде присърце. Уверявам те, че едно погребение съвсем не крие Бог знае какви наслади, в който и да било момент, особено пък в потискаща нощ като тази.

— Може би не, майко, но по-добре на погребение, отколкото да зъзнеш край огнището, да слушаш как вятърът вие в комина като гайда, но да не ти е позволено да танцуваш.

— Фицрой — започна лейди Сесилия с намерението да смени темата, — тук беше един от опечалените. Дойде с мама и чичо, но остана само пет минути и не пророни нито дума.

— Наистина ли? И що за птица беше?

— Като убиеца в картината на Юуинс8 в червената гостна, понеже лицето му беше закачулено.

— Хм! Майко, ти, разбира се, знаеш кой е той?

— Всъщност не зная. Виждала съм го само загърнат в наметало, както се появи тази вечер. Но сега, деца, веднъж завинаги ви казвам да не ме безпокоите с въпроси за този човек. Няма да отговоря на нито един. Елате, милички, вече минава един. Пожелайте на баща си и мен „Лека нощ“. Отдавна трябваше да сте в леглата.

Момичетата се изредиха да се ръкуват с родителите си и да ги целунат. Фицрой кимна по-небрежно с глава, при това с известна неохота, може би понеже церемонията по пожелаването на „Лека нощ“, под каквато и да било форма, му бе непривична, после излезе, свирукайки си.

След час цялата къща, от входното преддверие до тавана, бе погребана в тишината на дълбок сън.

Трета глава

Перейти на страницу:

Похожие книги

Карл Брюллов
Карл Брюллов

Карл Павлович Брюллов (1799–1852) родился 12 декабря по старому стилю в Санкт-Петербурге, в семье академика, резчика по дереву и гравёра французского происхождения Павла Ивановича Брюлло. С десяти лет Карл занимался живописью в Академии художеств в Петербурге, был учеником известного мастера исторического полотна Андрея Ивановича Иванова. Блестящий студент, Брюллов получил золотую медаль по классу исторической живописи. К 1820 году относится его первая известная работа «Нарцисс», удостоенная в разные годы нескольких серебряных и золотых медалей Академии художеств. А свое главное творение — картину «Последний день Помпеи» — Карл писал более шести лет. Картина была заказана художнику известнейшим меценатом того времени Анатолием Николаевичем Демидовым и впоследствии подарена им императору Николаю Павловичу.Член Миланской и Пармской академий, Академии Святого Луки в Риме, профессор Петербургской и Флорентийской академий художеств, почетный вольный сообщник Парижской академии искусств, Карл Павлович Брюллов вошел в анналы отечественной и мировой культуры как яркий представитель исторической и портретной живописи.

Галина Константиновна Леонтьева , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Проза / Историческая проза / Прочее / Документальное
Ф. В. Каржавин и его альбом «Виды старого Парижа»
Ф. В. Каржавин и его альбом «Виды старого Парижа»

«Русский парижанин» Федор Васильевич Каржавин (1745–1812), нелегально вывезенный 7-летним ребенком во Францию, и знаменитый зодчий Василий Иванович Баженов (1737/8–1799) познакомились в Париже, куда осенью 1760 года талантливый пенсионер петербургской Академии художеств прибыл для совершенствования своего мастерства. Возникшую между ними дружбу скрепило совместное плавание летом 1765 года на корабле из Гавра в Санкт-Петербург. С 1769 по 1773 год Каржавин служил в должности архитекторского помощника под началом Баженова, возглавлявшего реконструкцию древнего Московского кремля. «Должность ево и знание не в чертежах и не в рисунке, — представлял Баженов своего парижского приятеля в Экспедиции Кремлевского строения, — но, именно, в разсуждениях о математических тягостях, в физике, в переводе с латинского, с французского и еллино-греческого языка авторских сочинений о величавых пропорциях Архитектуры». В этих знаниях крайне нуждалась архитекторская школа, созданная при Модельном доме в Кремле.Альбом «Виды старого Парижа», задуманный Каржавиным как пособие «для изъяснения, откуда произошла красивая Архитектура», много позже стал чем-то вроде дневника наблюдений за событиями в революционном Париже. В книге Галины Космолинской его первую полную публикацию предваряет исследование, в котором автор знакомит читателя с парижской биографией Каржавина, историей создания альбома и анализирует его содержание.Галина Космолинская — историк, старший научный сотрудник ИВИ РАН.

Галина Александровна Космолинская , Галина Космолинская

Искусство и Дизайн / Проза / Современная проза