Прокобата

Ако това очаква, нека знае. С настоящото му хвърлям ръкавицата на моето отмъщение. Залъкът няма да му се услади. В тази книга докосвам най-нежните струни на сърцето му. Непреднамереният наблюдател може би ще си помисли, че той ще остане крайно поласкан и тъй нататък — историята, или поне част от нея, се разказва от името на собствената му съпруга, — но всичко това ще бъде за него нетърпимо. Тук има откровения, които ще го накарат да скърца със зъби в мъчителна агония. Не ми е позволено да посоча тези пасажи, но той сам ще ги открие, и тъй ще узнае, че има във Вердополис поне един, запознат докрай с дълбочината, истинна или фалшива, на двуличния му, лицемерен, прикрит, мрачен, потаен и полуналуден характер.

Роби на Ангрия! Граждани на Вердополис! Казвам ви, че вашият тиранин и идол е умопобъркан! Да, с него са родени черни нишки на крайно мисловно извращение, които пронизват цялата му душа! Понякога действа под влиянието на импулси, на които не може да устои; демонстрира цялата изменчивост и непостоянство, характерни за обладаните от лудост; втурва се презглава по тъмни пътеки, които рязко се отклоняват от правия път на здравия разум и обичая; накратко, той е един необуздан, сприхав безумец.

Всичко това заявявам в настоящия свой труд заобиколно, нежели пряко. Читателят няма да открие ни един дълъг пасаж, който пространно разписва скандалните му странности. Трябва сам да се досети по загатванията, втъкани на повърхността и в развоя на разказа. А когато свърши, нека затвори книгата, и като пропъди от ума си въображаемите обстоятелства, да подбере само онези, които носят неоспоримите белези на действителното. После, след подобаващ размисъл, да се произнесе: Здрав човек ли е херцог Заморна, или е луд? Този въпрос оставям на неговата преценка, а междувременно с признателност за досегашното и молба за бъдещо доброжелателство, оставам.

Покорен слуга на обществото.

Ч. А. Ф. Уелзли1

Първа глава

Младият маркиз на Алмейда е мъртъв. Това не е тайна за никого. Остави след себе си два трона празни. Уелингтънзланд и Ангрия очакват сега своя престолонаследник.

Неумолима смърт! Какво ли не стори коронованият Заморна, за да защити първородното си, ненагледното си отроче, първа надежда на своето и втора на бащиното си кралство, ала с нищо не можа да го опази от онази коса, чието острие посича и повехналия, и разцъфналия, и едва напъпилия цвят.