Прокобата

Безценна моя Мина.

Твоето дело наближава своя край. Трудна задача е да опазиш онуй, що съдбата е белязала с гибел. Знам как я изпълни. Оттук насетне собствените ми устни неспирно ще мълвят хвала. Наблюдавай го още няколко дни и нощи. Просто се увери, че и последният удар на сърцето е заглъхнал, и последният дъх — отлетял. Тогава, момичето ми, почини си от усърдния труд. Не ми пращай новини, ни ред, ни дума, докато не се увериш, че всичко вече върви към своя свършек, когато на вид му остава не повече от седмица живот, ще рече, момичето ми, когато дъхът му започне да хрипти в гърлото, пъклената червенина избледнее от страните му, а плътта му (доколкото е останала) стане тъй прозрачна, че под нея личат не вени с кръв, а само кости. Едва когато се случи това, най-сетне ми пиши да ме известиш. Ще излича промеждутъка, ако е възможно.

Прощавай, сладка моя дива роза! Когато пак те видя, боя се, красотата ти ще е повехнала след дългото бдение край смъртния одър. Ала нека туй не те тревожи, аз не държа на тези неща, и ако сърцето и любовта ми са твои, знам, че Мина Лори малко я е грижа за светлината — благоприятна или не, — в която ще я види останалият свят. Верен до смърт (имам предвид моята или твоята, момичето ми, не останалите дотогава, които сякаш се нижат една след друга), оставам, сега и завинаги.

Лично твой,

Заморна

Така отговори на боязливото, тревожно послание на Мина. Странен отговор! Тъй поне се стори на мен. Той го подпечата и изпрати, после нареди да докарат каляската му, напусна Вердополис и се отправи за Ангрия2.

С нищо не може да се сравни трескавата дейност и сприхавата несдържаност, присъщи на държанието му през идните пет-шест седмици. Винаги е бил енергичен, винаги с ревностно усърдие е преследвал всичко, с което се захване. Откак го познавам, има обичая да дава сърце и душа за напредъка на любимите си кроежи, ала сега изглеждаше тъй, сякаш с готов и с живота си да се прости.

Дори Уорнър едвам му насмогваше. Поривисто се хвърляше в най-тежката работа, с огромно внимание подбираше най-смазващите задачи, ала дори когато ги откриеше, те сякаш не му носеха никакво удоволствие. По цял ден се скиташе из непавираните улици на Адрианополис, надзираваше и дейно контролираше усърдния труд на работниците, ту даваше напътствия за изграждането на арка, ту за издигането на грамаден къс камък или мрамор, все насред най-голямата глъчка и гмеж на непостроените още площади и тераси, там, където в упоритата пръст се копаеха основите на бъдещите палати.