Проломът

Действа върху хора, всички опитни животни и върху гръбначни като цяло. Не действа върху нито едно безгръбначно.

ТЕОРИИ ЗА ПРИНЦИПА НА ДЕЙСТВИЕ: Няма.

ОГРАНИЧЕНИЯ НА ИЗПОЛЗВАНЕ: Много рани са твърде тежки, за да може Медик да подейства навреме и да предотврати фаталния изход.

КРАТЪК ДОКЛАД —

ЕДИНИЦА ПРОЛОМ 0353 — „ДУБЛЬОР“

ПОЯВА ОТ ПРОЛОМА: 24 януари 1991 г., 14:50.

ФИЗИЧЕСКИ ДАННИ: Дубльор е с маса 7,85 кг. Дължина 18,2 см, височина 5,1 см, ширина 5,1 см. Черен и жълт, прилича на голям фенер с квадратно тяло и две лещи в двата края.

ФУНКЦИЯ: Когато се включи, Дубльор излъчва дискретни конуси светлина от двата си края. Жълта от жълтата част и ултравиолетова от черната. Двата конуса излизат навън от лещите и прекъсват рязко на разстояние малко повече от 1,5 м.

Всичко, намиращо се в обхвата на жълтия лъч за повече от 3,44 секунди, се клонира физически, като копието се появява в ултравиолетовия лъч. Създаването на копието е почти моментално, времето от началото до края не превишава два кадъра цифрово видео, или по-малко от 0,066 секунди.

Физическата идентичност на клонинга с оригинала е съвършена, вероятно до атомно ниво. Това бе демонстрирано с клониране на лаптоп. Копието работеше безупречно и съдържаше същия софтуер като оригинала. Могат да се копират също така химически съединения и процеси. Клонираните куршуми поразяват като нормалните. Клонираната храна, поета от опитни животни, не дава нежелани странични ефекти. Бе направено копие на горяща запалка „Зипо“, заедно с пламъка.

ТЕОРИИ ЗА ПРИНЦИПА НА ДЕЙСТВИЕ: Няма.

ОГРАНИЧЕНИЯ НА ИЗПОЛЗВАНЕ: (1) Не действа върху повечето единици от Пролома. До [16 ноември 2008 — последно осъвременяване] са клонирани успешно само [5] типа единици — Единица 0001 (Тежък парцал), Единица 0004 (Чиреп), Единица 0012 (Тапа), Единица 0028 (Рееща се жица), Единица 0051 (Инерционна талпа).

(2) Живи тела могат да се клонират, но при всички досегашни експерименти клонингът е мъртъв. Аутопсиите не са в състояние да определят някаква специфична причина за смъртта. Оригиналите (поради етични причини са използвани само мишки и плъхове) не са подложени на вредно въздействие. В Тангента е установено решение никога да не се одобрява клонирането на човек.

Когато Травис привърши с четенето, Пейдж отвори лаптопа си и го обърна към него.

— Това е запис на опит с последната единица, с която разполага Пилгрим. Предметът не е точно уникален. През годините пристигнаха четири такива. Той притежава само един. Не е като Шепот, но е силен по свой начин.

Отвори видеофайл и го пусна. На екрана се появи гола бяла стая с метална клетка, не по-голяма от единична килия за пияници в ареста на някое затънтено полицейско управление. В кадър се появи оплешивяващ мъж около четиридесетте, държеше оранжев куб със страна десетина сантиметра. Върху куба имаше изписани с черно символи, но бяха твърде далеч от обектива, за да се различат ясно. Нямаше значение — Травис виждаше, че писмеността е различна от странните драсканици, които беше прочел на стената в офиса на Пейдж. И със сигурност не беше на английски.

— Четвърти октомври хиляда деветстотин осемдесет и шеста — каза оплешивяващият мъж. — Видеодемонстрация на единица нула две нула пет, Арес.

Човекът влезе в клетката с куба, затвори вратата и я заключи отвътре. После започна да работи по куба, да мести символите по повърхността му и да ги подрежда. Камерата даде по-общ план и показа група хора, седнали на столове около клетката; най-близкият бе на около три метра от нея. Мъже и жени, на възраст между двайсет и четиридесет. Облечени неофициално. В тях нямаше нищо особено, само дето бяха малко напрегнати. Нещо щеше да се случи и те го знаеха.

Мъжът в клетката приключи с работата си върху куба. Предметът внезапно блесна с ярка светлина, която освети образа и накара стаята да изглежда по-тъмна. В същия миг всички с изключение на трима от седящите се обърнаха рязко и изгледаха мъжа в клетката с нещо като изненада.

После скочиха като един и се втурнаха към него като бейзболисти, тичащи презглава да надбягат противника. Стигнаха до клетката едновременно, мъчеха се с всички сили да се доберат до човека вътре. Ръце се протягаха между прътите. Ръце сграбчваха стоманата и я разтърсваха. Някои от нападателите отстъпиха назад и нанесоха силни ритници по ключалката на вратата. Ако успееха да стигнат до оплешивяващия, със сигурност щяха да го разкъсат на парчета. Нямаше място за съмнение.

От движенията им ясно личеше, че целта им не е самият куб. Не искаха да го унищожат, нито дори да го вземат; реакцията им бе насочена към мъжа, който го държеше. Някои клякаха и се мъчеха да го хванат за краката. Други се покатериха върху клетката и мушнаха ръце между прътите с надежда да се доберат до главата му. Искаха да го убият. Нищо друго.