Проломът

Тръгнаха през фоайето към стълбите. В закътаното място под тях Травис видя нещо, което не съответстваше на останалата обстановка. Приличаше на малко ателие на художник — изправен край стената триножник, няколко празни платна и пръснати в ъгъла туби маслена боя, покрити с прах.

— Това пък какво е?

— Нищо, доколкото можем да преценим — отвърна Пейдж. — Може би вехтории от онзи, който е притежавал сградата преди Пилгрим.

Електронната джунгла продължаваше и нагоре по мраморните стъпала и се виеше по шпинделите на парапета. Свободната пътека позволяваше да се движат само в колона по един. Пейдж тръгна първа, следвана плътно от Травис.

На всеки етаж от стълбите тръгваха по няколко подобни тесни пътеки. Каквато и роля да бяха играли по времето на Пилгрим, сега вършеха работа на Тангента. Травис забеляза, че повечето водят към външните стени и вървят покрай тях, като позволяват достъп до прозорците, на няколко от които имаше снайперисти и наблюдатели.

На третия етаж Пейдж поведе групата по едно от разклоненията. Минаха покрай три снайперистки поста. След това пътеката отново се насочи навътре, към плетеницата кабели, силиций и примигващи лампички. Накрая се озоваха на нещо като полянка — кръгло празно пространство с диаметър около шест метра. В центъра му имаше стоманена кутия с размерите на нощно шкафче. Дебел сноп увити жици се спускаше от балдахина отгоре и влизаше в кутията през дупка в капака. Самият капак беше заварен.

Пейдж отстъпи настрани от пътеката, но само колкото да му позволи да вижда. Продължаваше да му препречва пътя и Травис не можеше да излезе от тунела и да приближи стоманената кутия.

— Никога не се доближаваме повече до това нещо — каза тя. — Първият оглед на мястото ни показа, че трябва да сме предпазливи. В сградата има общо пет подобни кутии. Така и не сме се опитвали да ги отворим.

— Просто ви се е изчерпало любопитството, а?

Пейдж се усмихна мрачно.

— Да. Освен това са поставени върху везни, които са достатъчно чувствителни, за да реагират и на най-малката промяна в разпределението на тежестта. Достатъчно е да поставиш ръка върху или отстрани на кутията, за да се случи нещо лошо. Същото нещо би се случило и ако спре токът.

Травис не каза нищо. Погледът му се спря върху тънката черна подложка под кутията — от нея се виеха тънки жици и се губеха в джунглата.

— Върви след мен — каза Пейдж. — Движи се точно така, както го правя аз. Не приближавай кутията повече от мен.

Тя излезе на открития участък и започна да го заобикаля покрай външната стена. Стена от жици. Травис я последва. Пейдж на два пъти посочи кабелите на подложката. Травис нямаше нужда да му ги показват, но разбираше, че Пейдж трябва да го направи.

След малко стигнаха отсрещната страна и Травис видя онова, което бе очаквал. Върху задната стена на кутията и по пода около нея, едва различими от мигащите светлинки, имаше безброй драсканици като онези, които бе видял на снимката на стената на Пейдж. В действителност се оказа, че текстът е с размерите на вестник и на пръв поглед му се стори, че само прочитането му ще отнеме около половин час.

Секунди по-късно разбра, че греши.

Беше едно-единствено изречение, изписано многократно, сякаш от маниак. Имаше сигурно хиляда варианта, във всички посоки, но думите бяха едни и същи. Текстът гласеше:

УСПОРЕДНА СИСТЕМА, ИЗЛЪЧВАЩА ЛЕПТОННИ ВЪЛНИ, АБСОРБАТОР НА ЕНЕРГИЯ.

Прочете го на Пейдж и й каза, че се повтаря. Тя реагира със смес от объркване и тревога, като човек, който е бил изненадан и запратен във възможно най-лошата посока.

— И това ли е всичко?

— Това е всичко.

Пейдж погледна към другите, които все още стояха в тунела. Хаслет, може би най-възрастният от екипа агенти, наближаваше петдесетте, вече записваше текста в електронния си бележник.

Травис гледаше Пейдж. През изминалите четири години от Тангента вероятно бяха работили с най-добрите криптоаналитици в света и бяха превъртали драсканиците милион пъти в компютрите си с надеждата да декодират съдържащия хиляда страници текстов файл в някакви смислени данни. А вместо това получават осем думи. И никой не знае какво всъщност означават те.

— Има още четири такива кутии — каза Пейдж. — Да идем при тях.

Дори и да имаше някаква надежда в гласа й, Травис не я долови.

Другите разчистени райони бяха на четвърти, пети, шести и осми етаж. Едни и същи кутии, една и съща обстановка, едни и същи по размер повтарящи се драсканици. Доколкото имаше значение — не кой знае колко, както личеше, — текстовете при всяка кутия бяха различни: