Проломът

— В Бордър Таун намерихме стар бележник на Пилгрим — продължи най-сетне Пейдж. — Преди да избяга през деветдесет и пета, той се е погрижил да унищожи всичките си файлове, целия си труд върху Шепот. Но явно години преди това е оставил този бележник в лабораторията и го е изгубил. Един от хората ни го намери в купищата архиви през деветдесет и осма. По-голямата част от съдържанието му е безполезна. За провалени лабораторни тестове, прекратени проучвания и тъй нататък. Едно нещо обаче изпъква. Оставил е бележка за един комплекс в Япония. През деветдесетте той бе само проект. До пълното му изграждане имало десет-петнайсет години. Става въпрос за Големия адронен ускорител. Имай предвид, че ускорителите на частици са специалността на Арън Пилгрим. Той е един от най-добрите на Земята в тази област. И тъй, в бележника има пет страници изчисления, завършващи със заключение, оградено в червено — когато ускорителят бъде завършен, не би било зле да се направи опит Шепот да бъде поставен точно в интерактивната точка и да се обстреля. Пилгрим смята, че това можело да подейства като превключвател… но само за самоубийствената страна на Шепот, не за интелекта му. Което означава, че можеш да получиш само добрата част, без лошата.

Изписаното на лицето й съжаление бе толкова голямо, че му бе трудно да я гледа.

— Големият адронен ускорител заработи миналия месец — каза тя. — Трябваше да опитаме. При успех щяхме да получим идеално познание за всичко. Как да лекуваме всяка болест на света. Как да използваме всички единици от Пролома, за които нямаме представа какво вършат. И най-важното, как да неутрализираме тази сграда, да унищожим оръжието, преди Пилгрим да има възможност да го използва. Трябваше да опитаме и имахме всички причини да действаме колкото се може по-скоро. В зоната на поражение на тази атомна бомба живеят четиристотин хиляди души, а е достатъчно само някоя мълния да изключи тока за няколко секунди или голям товарен камион да се блъсне в сградата, за да се задействат датчиците. Какво трябваше да направим, да наредим на цял Цюрих да се евакуира ли? — Съжалението вече навлажняваше очите й. — Така или иначе, всичко се оказа напразно. Направихме опита в ускорителя, точно както го е описал. Без резултат.

— Може пък да е очаквал, че ще намерите бележките и ще отнесете Шепот дотам и обратно, след като ускорителят заработи — предположи Травис.

Тя горчиво повдигна вежди.

— Може би.

— И го е оградил в червено, а?

Тя го погледна. Очите й се присвиха.

— Да. И какво?

— Всичко в бележника ли си огражда по този начин?

— Не. Какво намекваш? Че го е планирал ли? Преди толкова много време? Че го е оградил само за да налапаме въдицата?

— Не зная — каза Травис. Наистина не знаеше.

— Невъзможно — отсече Пейдж. — Водил е тези записки преди петнайсет години, много преди да напусне Бордър Таун. Никой не би могъл да планира толкова дългосрочно. И защо? Защо му е да планира Шепот да попадне в ръцете ни часове преди да задейства това тук, и да си го върне четири години по-късно?

— Не зная — отново каза Травис.

Но нещо в думите й не пасваше. Имаше проблем. Просто не можеше да го посочи.

Пейдж бе извадила електронния си бележник. Травис го посочи с очи. Петте реда все още се четяха на екрана.

— Мога ли да ги погледна?

Тя му подаде устройството.

УСПОРЕДНА СИСТЕМА, ИЗЛЪЧВАЩА ЛЕПТОННИ ВЪЛНИ, АБСОРБАТОР НА ЕНЕРГИЯ.

ИНДУКЦИОНЕН ЗАРЯД, ХЕТЕРОГЕННО ОТДЕЛЯНЕ, ДИЕЛЕКТРИЦИ.

ДИФУЗНО ИЗМЕСТВАНЕ, АКТИВНО ПОЛОЖИТЕЛНО АКУМУЛИРАНЕ, ЗОНАЛНО ОПЕРАТИВНО НИВО.

СИМЕТРИЧНО КВАНТОВО ОТМЕСТВАНЕ, РОТАЦИОННА ОС, СИЛОВ ТЕНЗОР, НЕУТРОН НА АКТИВНОСТ, ИМПУЛСЕН ЗАРЯДЕН МОДУЛ, ЕЛЕКТРОННО НИСКОЧЕСТОТНО ЯДРО, НУЛЕВА ЕНЕРГИЯ.

ПРОТОННА РАДИОАКТИВНА АНОМАЛИЯ, ВИСОКА АКТИВНОСТ, ВЪНШЕН РОТАЦИОНЕН ЪГЪЛ, ЗОНАЛНА КИНЕТИЧНА АБЕРАЦИЯ.

Думите не означаваха нищо за него. Нито пък за нея. Нито пък за когото и да било, както изглежда. Веднага след като ги записа в бележника си, Пейдж ги бе пратила в Бордър Таун, където имаше представители на най-умните хора на света. Бяха минали вече петнайсет минути, а никой не я бе потърсил по телефона.

— Може и да съм най-неквалифицираният в тази част, но мисля, че тези редове са глупости — каза Травис. — Не ми пука колко е умен онзи тип, но ако е писал бележки за себе си, те щяха да са по-ясни от това. Ако в изреченията има някакво значение, то не е буквално. А нещо друго.

— Съгласна — отговори Пейдж. — И какво е то?

Травис можеше само да свие рамене. Гледаше мъничкия екран. Може би в момента изражението му бе същото като нейното преди малко.

И тогава светлините на Цюрих изгаснаха.

24.