Проломът

— О, нямах предвид текста — каза той. — А оръжието. За четири години Тангента би трябвало да е излязла с едно-две предположения за това какво прави то. Ако не с изучаване на всички тези жици, то с обмисляне какво би трябвало да направи Пилгрим, за да ви елиминира. Би трябвало да компрометира защитата на Бордър Таун, нали? Налага се да го направи по някакъв начин, оттук, от няколко хиляди километра.

— Имаме няколко предположения — отвърна Пейдж. — Всички се въртят около идеята, че тази сграда е някакъв вид предавателна антена, която може да се прицели в Бордър Таун дори от такова разстояние. Друг е въпросът какво може да прави. Може би убива хората, но оставя всичко друго непокътнато, подобно на действието на неутронната бомба. Или предизвиква реакции в специфични материали по начин, който би блокирал защитата на Бордър Таун за известен период. Това е едната група възможности.

— А другите? — попита Травис.

— Има само една друга.

— И каква е тя?

— Че оръжието няма нищо общо с овладяването на Бордър Таун. Ние приемаме, че планът му е такъв, защото е напълно логично действие. Бордър Таун ще стане най-голямото му преимущество, ако успее да го постави под свой контрол, както и най-голямата пречка, ако не го направи. Плюс самия Пролом. Естествено, той би искал да сложи ръка и на него. Логически всичко се връзва. Но кой знае? Може пък да не се ръководи от логика. Така че е възможно оръжието да предизвиква нещо катастрофално за целия свят. Може да е в състояние да избие деветдесет и девет процента от хората и да остави пръснато малко население, което лесно може да се контролира.

— Струва ми се, че си по-склонна да приемеш втората възможност — отбеляза Травис.

Пейдж погледна надолу към забулилата града мъгла.

— Има доказателства за това.

Травис я зачака да продължи.

— Знаем, че Пилгрим е купил това място през деветдесет и пета, само няколко месеца след като е напуснал Бордър Таун. През следващите години в Цюрих започнали да стават странни неща, продължаващи и до днес. Броят на самоубийствата се утроил. Домашното насилие скочило четири пъти. Някои редки форми на рак започнали да се срещат между пет и седем пъти по-често. Разбира се, видяхме всичко това в ретроспекция, след като намерихме това място преди четири години. По-убедително е, когато отбележиш местата на всички инциденти на карта и видиш как се разпределят около сградата. Може би няма да го забележиш, ако не го търсиш нарочно… но когато го видиш, ще разбереш, че не си въобразяваш. Театерщрасе седем вече прави нещо. Някаква миниатюрна пилотна версия на онова, което ще направи на света, ако Пилгрим успее да натисне копчето.

Травис задържа погледа й за момент, след което отново се загледа в мрака. Поредната линейка се движеше мълчаливо в мъглата покрай отсрещния бряг.

— Ако се стигне дотам, наистина ли ще се решите да взривите атомната бомба горе?

Пейдж дълго не отговори, но когато го направи, в тона й нямаше и капка колебание.

— Да.

— В такъв случай, имам една идея — каза Травис.

25.

— Кажи я — каза Пейдж.

— Първо трябва да науча нещо. — Травис погледна към плетеницата кабели зад тях. — Тангента е проучила всичко достъпно от това оборудване до последния милиметър, нали?

— Всяка връзка, всеки процесор, всеки прекъсвач. Всичко.

— Има ли жици, които не са включени?

Тя не го разбра.

— Иначе казано, на някой от етажите случайно да има някое ъгълче, което да изглежда така, сякаш е недовършено? Висящи свободно жици, разхвърляни платки, инструменти на пода? Нещо подобно?

Пейдж поклати глава.

Травис се замисли за момент.

— През две хиляди и пета е бил на три часа от активирането на това място, когато Тангента се е появила.

Тя кимна.

— На три часа от активирането, защото му е трябвало толкова време, за да довърши работата си, нали?

— Да, предположението винаги е било такова.

— Недовършената работа не е в тази плетеница, която можем да видим, петте стоманени кутии вече са сложени на мястото си, значи би трябвало да е приключил с тях. Така че остава деветият етаж, зад затворената врата. Три часа недовършена работа, там горе.

Тя кимаше. Травис прие, че Тангента отдавна се е сетила за това.

— Къде беше Шепот, когато превзехте сградата?

— На седмия етаж, в екраниран контейнер.

Травис се замисли и се опита да възстанови наум случилото се. Да види всичко от гледната точка на Пилгрим в деня, в който са го принудили да се махне оттук. Този мисловен процес — да проследиш нечии ходове, да влезеш в главата на другия — бе познат, все едно да си сложиш бейзболна ръкавица, която не си използвал почти две десетилетия. Точно в това го биваше навремето, въпреки мотивацията му.