Проломът

ИНДУКЦИОНЕН ЗАРЯД, ХЕТЕРОГЕННО ОТДЕЛЯНЕ, ДИЕЛЕКТРИЦИ.

ДИФУЗНО ИЗМЕСТВАНЕ, АКТИВНО ПОЛОЖИТЕЛНО АКУМУЛИРАНЕ, ЗОНАЛНО ОПЕРАТИВНО НИВО.

СИМЕТРИЧНО КВАНТОВО ОТМЕСТВАНЕ, РОТАЦИОННА ОС, СИЛОВ ТЕНЗОР, НЕУТРОН НА АКТИВНОСТ, ИМПУЛСЕН ЗАРЯДЕН МОДУЛ, ЕЛЕКТРОННО НИСКОЧЕСТОТНО ЯДРО, НУЛЕВА ЕНЕРГИЯ.

ПРОТОН НА РАДИОАКТИВНА АНОМАЛИЯ, ВИСОКА АКТИВНОСТ, ВЪНШЕН РОТАЦИОНЕН ЪГЪЛ, ЗОНАЛНА КИНЕТИЧНА АБЕРАЦИЯ.

Много преди да стигнат до последната кутия, Травис ясно виждаше реакцията на групата към текстовете като цяло. Както и реакцията на Пейдж. Не му се бе случвало да се натъква на повече отчаяние и безпокойство, събрани на едно място.

— Ела да видиш и последното нещо — каза Пейдж и го поведе обратно към стълбището.

По средата на изкачването към деветия етаж джунглата кабели свършваше. Последните стъпала бяха свободни. В горния край на стълбището имаше площадка три на три метра със стени отляво и отдясно и двойна врата, която осигуряваше единствения достъп до останалата част от етажа. Вратата беше затворена и пред нея стоеше нещо голямо и противно на вид, подобно на застанал на поста си страж.

През малки дупчици в пода под него излизаха същите тънки жици като онези, които бяха свързани с черните подложки под кутиите. Всички се свързваха с нещото на площадката. Около двойната врата се виждаха още подложки, които също бяха свързани с нещото пред тях.

Травис знаеше какво е това, макар никога досега да не бе виждал подобно нещо с очите си, а не вярваше, че онези от филмите приличат на истинските. Наистина не приличаха, но въпреки това го разпозна. Беше с формата на конус, високо колкото пералня, боядисано в убито зелено, с тъмночервена звезда върху него. Едната му страна беше отворена и разкриваше сложна верига и жиците, които се разпълзяваха към всяка подложка в сградата. И най-малкото задействане на подложките щеше да активира устройството.

— Пилгрим определено има връзки — отбеляза Травис.

— Определено — съгласи се Пейдж. — Руснаците никога не са имали точни ракети като нашите, така че философията им е да правят бойните глави по-мощни. Тази конкретно е от СС-18. Основният материал е обогатен уран. Вторичният — тритий. Мощността е около пет мегатона. Достатъчно, за да изпари всичко в радиус трийсет километра.

— Сега вече разбирам защо това място ви изнервя толкова — каза Травис.

Пейдж го погледна и вместо потвърждение той видя в очите й само още безутешност.

— Не, не разбираш — въздъхна тя.

23.

След десет минути Травис и Пейдж стояха до един отворен прозорец на осмия етаж — един от малкото незаети от снайперисти. Останалите от отделението се бяха пръснали из сградата да подсилят отбраната.

Травис се взираше към града. Върховете на околните сгради се издигаха от мъглата като кораби на някаква флотилия. Дълбоко под повърхността уличните лампи хвърляха смътни кръгове синкава светлина, тук-там се виждаха движещи се светлини на фарове, чуваше се остро ехо на стъпки и гласове, думи и изрази на английски. Пияни туристи — единствените хора, будни в Цюрих в три и петнайсет сутринта. Единственото постоянно движение бе сравнително рехаво, по една от главните артерии на няколко километра на запад, която пресичаше реката и се изкачваше към възвишенията на север и юг. Това бе Шосе А41, същото, по което бяха пристигнали.

Дишането на Пейдж издаваше безпокойството й. Напомняше му страха у първата група на Тангента в Аляска, когато забелязаха отпечатъците в калта. Не страхливост. А истински страх. Страх у хора, които не се плашат лесно.

— Наистина си мислех, че имаме шанс — каза тя. — Мислех си, че надписите ще ни кажат какво трябва да направим. И щяхме да го направим, колкото и да е трудно. Не предполагах, че ще стигнем чак дотук и ще си останем с празни ръце.

Погледът й се стрелкаше наляво-надясно над града. Сякаш очакваше всеки миг адът да връхлети отгоре им. А може би наистина щеше да стане точно това.

— Дори не знам какво да правим — каза тя. — Това бе единственият ни ход. Сега… Можем да се махнем, ако решим, но няма значение. Ако Пилгрим постигне целта си, никое място няма да е безопасно. По-добре да останеш, сякаш вършиш нещо, нали? Но ето че не вършим нищо. В сградата има четиридесет и двама снайперисти, но няма да успеем да го забавим и за минута. Не и след като пак разполага с Шепот. Той ще знае какво да направи.

Последва дълго мълчание. Цюрих лежеше притихнал в нощта около тях.

— Какво може да е по-лошо от атомната бомба горе? — попита Травис.

Тя го погледна, сякаш му бе благодарна, че й дава възможност да говори за нещо различно от задънената улица, в която са се озовали.