Проломът

Отвън се чу приближаващ двигател, но ревът му бе прекъснат от експлозия. Колите от А41 започваха да пристигат.

Очите на Травис се спряха върху нещо на шест метра зад Пейдж. Плетеница кабели покрай стената. Зад нея имаше нещо. Беше направил само няколко крачки натам, когато видя какво е. Още един от странните надписи, издраскан направо върху пода. Стигна до него, огледа жиците, за да се увери, че няма датчици, и ги избута настрани.

— Какво пише? — попита Пейдж.

— Имена — отвърна Травис. — Списък от имена.

Общо тридесет и седем. Хора от различна националност. Някои приличаха на японски, други бяха руски, немски, испански, френски. Не бяха известни — Травис поне никога не бе срещал нито едно от тях. Прочете някои на Пейдж, но и на нея не й говореха нищо.

Тя извади телефона си и набра Бордър Таун. Пусна спикърфона, за да може Травис да съобщи имената направо. Мъжът от другата страна се представи като Крауфорд и когато Травис започна да чете, някой започна да трака на клавиатура. Когато прочете последното име, техниците от другата страна вече разполагаха с информация за първите десет.

Всички се оказаха изключително богати. Всички имали политически връзки в една или друга степен. Всички се самоубили от 1995 г. насам.

Докато в Бордър Таун продължаваха да обработват списъка, Травис погледна Пейдж.

— Тези хора са представлявали заплаха за плана Пилгрим. Разберем ли защо, ще разполагаме с реална информация, с която да работим.

Изведнъж на другия край на линията настъпи суматоха. Някой каза нещо на другите, чуха се изненадани възгласи.

— Какво става? — попита Пейдж.

— Последното име в списъка — каза Крауфорд. — Елис Кук. Самоубил се с изстрел в главата. Преди два дни, на Големия Кайман.

Пейдж погледна Травис. „Два дни?“ — оформиха устните й.

— Нещо е сбъркано. — Мисълта дойде на Травис, докато я изричаше. — Пилгрим изобщо не е възнамерявал да задейства каквото и да било на това място преди четири години, когато сте си помислили, че сте го спрели. Какъвто и да е замисълът му, той ще бъде осъществен тази нощ. Винаги е бил планиран за тази нощ.

Преди Пейдж да успее да каже нещо, Крауфорд се намеси отново.

— Предпоследният в списъка. Рудолф Хаген. Хвърлил се от балкона на хотелската си стая, от двайсет и осмия етаж. Преди три месеца. Бил сам в стаята, вратата била заключена, нямало следи от влизане с взлом.

Пейдж не сваляше очи от Травис и клатеше глава. Или не успяваше да следи логиката му, или не искаше да го прави.

— Няма оръжие — каза Травис. — Пилгрим просто е искал Тангента да си мисли, че е имало. Искал е да се появите на това място преди четири години. Искал е да си върнете Шепот.

— Но за какво му е да иска да му отнемаме Шепот?

— Защото той му е казал да го направи — отвърна Травис.

Идеята разсече въздуха като бръснач. Дори тракането на клавиатурата от другата страна спря: всички около спикърфона също се заслушаха.

— Какво!? — попита Пейдж.

— Той го е овладял, нали? — каза Травис. — Научил е как да го кара да му казва всичко, което иска да знае.

— Така сочат данните — отвърна Пейдж.

— И е поискал план. Начин да елиминира Тангента, да се върне в Бордър Таун, нещо такова. Каквато и да е целта му, тя е била трудна. На ръба на невъзможното. Вие отдавна сте се сетили за всички очевидни начини да се предприеме удар срещу вас и сте взели необходимите мерки. Така че каквото и да е измислил Шепот, нормално е планът му съвсем да не е от очевидните. Подобно на шахматен ход на суперкомпютър, който не могат да разберат дори най-добрите гросмайстори.

Погледът й се промени. Започваше да приема идеята, почти несъзнателно.

— Дори не мога да предположа какъв е въпросният план — продължи Травис. — Но той трябва да съществува. Това трябва да е част от него. Той ви е позволил да го прогоните от това място през две и пета. Оставил ви е да вземете Шепот, защото е знаел, че ще си го върне. Знаел е, че Големият адронен ускорител в Япония ще заработи след четири години. Знаел е, че ще намерите стария му бележник и ще рискувате да отнесете Шепот там, за да проверите теорията му. Всъщност човешко същество почти може да се досети за тези неща. Така че за Шепот това е било детска игра. Истинският въпрос е какво друго се е досетил? Възможно ли е Шепот да е предвидил, че след като отново се озове при Пилгрим, Тангента ще прати екип тук, за да се опита да удържи това място?

Пейдж обмисли думите му и кимна.

— Добре. Какво следва в такъв случай? Възможно ли е да приеме, че ще направите някой отчаян ход? Ти самата каза, че сте мислели за задействането на атомната бомба, ако се стигне дотам. Как смятахте да го направите?

Знаеше какво ще му отговори.

— Щях да направя точно това, което направихме — каза Пейдж. — Да отворя вратата на тази стая.

— Пак ход, който Шепот би трябвало да очаква. Така че засега нещата вървят по план.

— В какъв смисъл?

— В смисъл, че Арън Пилгрим е искал тази нощ тук да има екип на Тангента. Искал е да отворят вратата, да активират Арес и да се стигне дотам да отбиват атаката на цял град.

— Защо?