Проломът

Травис се замисли, но не му оставаше друго освен да поклати глава.

— Не зная. Каквато и да е целта му, засега всички парчета си застават точно по местата, както го желае. Намираме се право в капана му.

Гледаше я как обмисля думите му. Гледаше я как ги мрази, но в същото време ги приема. Това не бе толкова оценка на положението им, колкото диагноза.

— И нямам представа как бихме могли да си съперничим с подобен начин на мислене — каза Травис.

— Аз може би имам — отвърна Пейдж. Огледа почти празното помещение, после отново се обърна към него. — Ще използваме нещата, които Шепот никога не би могъл да предвиди.

— Като например?

— Като например теб. Преди четири или четиринадесет години, когато Пилгрим е получил плана си, Шепот не е имало начин да знае, че някакъв случаен планинар ще се озове на мястото на катастрофата преди два дни. Че Елън Гарнър ще оцелее и ще ти остави бележка. Че в крайна сметка ти самият ще държиш Шепот и че той ще те научи как да четеш тези надписи.

Травис кимна. Нещата дотук изглеждаха приемливи.

— Което означава, че изобщо не е трябвало да научаваме тези имена. Травис посочи списъка върху пода.

За момент замълчаха.

— Заемаме се — обади се накрая Крауфорд от телефона. — Ще сложа по един човек за всяко име, да изкопаят всичко налично, да намерят всяка възможна връзка с Пилгрим.

Последната му дума бе прекъсната от вик в ухото на Травис.

Един от снайперистите бе повален.

29.

Отново спринт. Покрай атомната бомба. Надолу към осми етаж.

— Шести етаж! — извика Милър. — Улучиха Хил!

Травис забърза след Пейдж покрай купищата муниции, които Милър продължаваше да клонира, през тунела в жиците към долния етаж. Последваха още тунели до прозорците. Стигнаха до двама снайперисти, коленичили до трети, който бе изгубил голяма част от лицето и врата си, но някак продължаваше да диша. Не му оставаше много.

Пейдж смъкна раницата си, бързо я отвори и измъкна нещо, което много приличаше на пистолет. Травис го огледа по-добре и осъзна, че приликата е съвсем мимолетна. Формата на предмета бе изчистена и практична — просто малка черна тръба с дръжка и спусък. Това беше Медик.

Пейдж го насочи към раните на умиращия и дръпна спусъка, макар да й личеше, че е изпълнена със съмнения. Ефектът бе като светкавица на фотоапарат, съпроводена с горещ полъх. Тялото на ранения се сви в спазъм и Травис видя как раните рязко се променят. Кръвотечението спря.

Но човекът въпреки това умираше и се бореше да си поеме дъх. Пейдж стисна ръката му, очите й го молеха да не се предава. Но след малко той рязко издиша и тялото му омекна.

— Стрелбата бе от прозорец на половин пресечка оттук — каза единият снайперист. — Започнаха да нахитряват.

Травис се сети как двама от видеото се бяха посъветвали сериозно, след което се бяха опитали да се справят с ключалката. Вбесени, но не и глупави. Изобщо не глупави.

Обърна се към прозореца. Към барикадите от мъртъвци по мостовете и улиците между сградите вече се бяха прибавили и горящи автомобили. Пламъците забавяха тълпата съвсем малко, но имаха силен ефект върху мъглата — изсушаваха въздуха и я прогонваха. Травис вече можеше да вижда ясно касапницата.

Няколко души се откъснаха от тълпата и затичаха към сградата. Двамата снайперисти край Травис и Пейдж откриха огън.

Травис се наведе към Пейдж и извика:

— Няма да издържим дълго! Навън има четиристотин хиляди души! Виждат какво не действа и ще намерят друг начин да се доберат до нас!

— И какво предлагаш? — извика в отговор Пейдж. — Ако влязат, ще задействат датчиците!

— Как точно действа Арес? Нападателите към предмета ли се насочват, или само към хората, които е набелязал? Само към хората, нали?

Още една кола избухна на улицата.

— Да! — изкрещя през тътена Пейдж. — Целта им сме само ние!

— Тогава да се махаме!

Тя го изгледа, сякаш не го бе чула добре. Същото направиха и снайперистите.

— Ще ни последват — обясни Травис. — И ще забравят за сградата. Ще ни убият, но поне ще успеем да ги отклоним от шибаната атомна бомба. Под улиците трябва да има сервизни тунели, канализация, такива неща. Има ли достъп до тях от самата сграда?

— Да — отвърна Пейдж. — Шахта в мазето. Тясна е, но можем да минем един по един…

Млъкна и затича през тунела, като викаше в микрофона си:

— Екипите на втори етаж, слезте в мазето! Осигурете достъпа до канализацията!

Травис я следваше по петите с карабина в ръка… Трети етаж. Втори. Първи.

Снайперистите вече бяха там, точно както бе наредила Пейдж. Скупчени около вратата на мазето, която бе избита от пантите. Четирима. Стреляха на автоматична към нещо непосредствено пред себе си, може би само на трийсетина сантиметра извън полезрението на Травис. Съобразителността на Пейдж бе предотвратила катастрофата може би в последните секунди — множеството вече бе наводнило мазето през канализацията.

Един от четиримата снайперисти получи куршум в главата и падна. Някои от хората долу бяха въоръжени.