Проломът

Промяната в тълпата бе мигновена. Травис пусна спусъка, рязко се завъртя и бутна настрани дулото на единствената карабина, която продължаваше да стреля.

Хората на стълбите отстъпиха назад. На мястото на яростта им имаше единствено шок. И страх. Повече страх, отколкото Травис бе виждал през живота си. Заотстъпваха назад с широко отворени очи, клатеха глави и умоляваха снайперистите да не стрелят най-малко на три езика. Травис вече не игнорираше лицата им. Погледна ги и остана абсолютно сигурен, че ще ги вижда винаги точно такива, каквито бяха в този момент. Нямаше да забрави нито една подробност, дори да доживееше до сто и пет.

Стълбището под него се опразни за секунди, поне от живите. Тълпата се бе обърнала, бе изчезнала зад завоя към долния етаж. Чу се нов звук. Подобен на воя на вятър в тясно пространство, висок и свиреп. Идваше от всички посоки. И Травис разбра какво е. Тълпите отвън. Звукът идваше от хилядите хора, внезапно озовали се до кръста в телата на своите близки и приятели.

— Бъдете нащрек и задръжте позициите си — обади се Пейдж в слушалката му. — След пет минути пристигат хеликоптери. Дръжте се дотогава, ако не е приключило.

Пет минути по-късно. Навън през предния изход. По калдъръма на алеята. През оградата от ковано желязо. Изгревът боядисваше всичко в розово, мъглата се виеше около тях — спускаше се към все още горящите коли, въртеше се и се разнасяше под вдигнатия от перките вятър. Четири хеликоптера. Приближаваха ниско от изток, по дължината на Театерщрасе. Кацнаха на самата улица, роторите прогониха мъглата достатъчно, за да се видят планините от трупове по периметъра. Травис видя как най-близкият пилот и помощникът му оглеждат касапницата и устните им оформят думи, които лесно можеха да се разчетат.

Миг по-късно беше на борда на третия хеликоптер заедно с Пейдж и десетина от останалите. Сложиха си коланите. Пейдж държеше в скута си черния куб от деветия етаж. Усилвателя.

Доближи длан до ухото му и извика:

— Виж това!

Обърна куба от всички страни. Бяха гладки, без никакви особености. Нямаше място за свързване на жици. Проклетото нещо просто си беше лежало там, без да е включено към нищо. То беше усилвателят. Останалите девет етажа жици бяха просто заблуда.

Още един запис в списъка безумия, които Травис не можеше да проумее.

Другите от екипа вече се бяха качили в останалите хеликоптери и секунди по-късно формацията се отдели от земята. Издигнаха се над покрива на сградата, обърнаха и се насочиха на юг над града в стегнат строй. Черните им силуети се очертаваха на изсветляващия хоризонт.

В Мейринген големият самолет вече чакаше в края на пистата с включени двигатели. Качиха се тичешком и след три минути вече се издигаха над Швейцария под най-стръмния ъгъл, на който бяха способни двигателите — явно пилотите се опасяваха, че някой може да реши да ги обстрелва със „Стингър“ от покритите с борове склонове. Когато се озоваха на четиринадесет хиляди метра височина, Травис видя три изтребителя да се нареждат покрай дясното крило. Несъмнено още толкова имаше и от лявата страна, както и други пред и зад тях.

Черният усилвател лежеше на пода до тях.

Пейдж започна да брои на пръсти.

— Със сградата е приключено: ще я унищожим с въздушен удар веднага след като ранените бъдат прибрани. Разполагаме с усилвателя. От трите неща, които той контролираше, успяхме да си върнем невидимия костюм и унищожихме Арес. Шепот е все още у него. — Погледна Травис и той видя в изражението й нещо като оптимизъм — но не точно. — Какво всъщност се случи в Цюрих? Дали сме успели да избегнем нещо, което е замислил?

— Де да знаехме какво е замислил — отвърна Травис.

— Всичко, върху което е работил през тези четиринайсет години, е или унищожено, или попадна в наши ръце — каза тя. Говореше така, сякаш се опитва да убеди по-скоро себе си, отколкото него.

Травис кимна. Приемаше довода й, но въпреки това не бе съвсем сигурен. Просто нямаше начин да знаят какъв е бил замисълът на Пилгрим. И какъв може би продължава да е.

Телефонът на Пейдж иззвъня. Обаждаше се Крауфорд от Бордър Таун. Тя отново включи спикърфона.

— Попаднахме на нещо за последния от списъка на Пилгрим — каза Крауфорд. — Елис Кук. Само искам първо да се уверя, че съм ви разбрал правилно. Имената са били изписани на пода вътре в помещението на деветия етаж, така ли?

— Да — отвърна Пейдж.

— Където от четири години не е влизал никой.

— Точно така — нетърпеливо потвърди Пейдж.

— Състоянието на Елис Кук възлиза на повече от сто милиона долара. Натрупал го не по друг начин, а като спечелил от лотарията преди три години. Преди четири години, когато името му вече е било написано на пода, Кук е бил управител на кафене в Северна Каролина.

Пейдж сякаш очакваше още информация. Или може би някакъв гвоздей в историята. Взираше се в телефона с неподвижни, присвити очи. После погледна Травис.

— Какво?

Травис нямаше отговор.