Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)

— Браво, компютре — повтарям му. — Сигурно ще се сработим с теб. Важното е човек да налучка кое прави най-добре. Не съм уморен, надявам се, ти още по-малко, нека продължим с упражненията, а! Изкушава ме най-вече да опитам жанрове, до които не съм посмявал да се докосна. Гледам те, имаш специален тематичен клавиш „исторически сюжети“, а това ме навежда на разни мисли. Защо за другите нямаш специални клавиши? Ще ми се да вярвам, че този има обикновеното предназначение да те включи към историческите архиви или където там е нужно, за да получиш съответните справки и дати. Иначе би било нелепо. Защото… с какво толкова се отличава например един исторически роман от научнофантастичния? Може би само с това, че фантастичният по-малко лъже. Той откровено ти съобщава още в началото, че ще ти разкаже нещо, което нито се е случило, нито пък ще се случи. Следователно, казва ти той, внимавай в картинката, читателю: с тая измислица аз искам да ти подскажа нещо друго! А какво прави историческият роман? През цялото време ти внушава, че ти преразказва точния развой на събитията и цялата истина за героите. Чиста мистификация! Не знам дали е вредна, пазя се от категорични твърдения, но не виждам и особената полза от нея. И без това човечеството си е създало предостатъчно лъжливи митове, защо да ги произвеждаме и серийно, с компютри? Признавам ползата от историческото четиво само когато то хвърля трезв реалистичен и, бих добавил, демитологизиращ поглед към миналото, а не когато го използува, за да създава нови митове.

Натиснал съм вече на „новела“, натиснал съм на „исторически“ и мургавата топла секретарка — защо все такава почнах да си я представям? — не закъснява да ми поиска темата и идеята.