Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)

Някога тия домове представляваха доста примитивна история, забавление за юноши. Впрочем те май тогава не носеха и това уж научно название. Имаше известна полза от тях естествено, както има някаква полза и във всяка игра. Поне се научаваш как се ляга при жена и сигурно успяваш да избегнеш психотравмите, които би нанесла на теб и на приятелката ти собствената ти неумелост. Но после за какво ти са? Дали са претърпели някакво развитие? Сигурно, макар че… какво друго развитие, освен чисто техническото, биха могли да претърпят? Нещата от хилядолетия в основному са си едни и същи. Върхът им се е извисил още някога в древноиндуската ка̀ма и елинското хетерианство, но в тоя свръххуманен век всички жени също са такива свръххетери, да се чудиш и как да се скриеш от тях. Особено мъже като него, добили чрез холовизията някаква известност…

— ДУПС, осемнайсети район — стресна го откъм стената един благ и приятелски доверителен мъжки глас. — Моля, съобщете ни избора си.

Червената черта липсваше, но нямаше и никакъв друг образ. Той изтича към бюрото, наведе се към пулта на компютъра. Искаше само да се осведоми кога може да посети дома им с научна цел, а вместо това смутено запита:

— Как се прави изборът?

Странно, че никой от приятелите му или колегите не бе разказвал своите приключения с тази институция! Срамуваха ли се? Някога, преди повече от три десетилетия, приятели бяха го завели там.

— Моля, запознайте се с каталога ни и тогава ни потърсете. Ще го получите веднага по каналната поща. Номерът на жилището ви?

Той изрече номера си и добави:

— Но аз…

— Благодаря! — прекъсна го приятелски доверителният глас от стената.

Зелената светлинка на пулта угасна, линията бе прекъсната. Явно не на тоя номер трябваше да звъни, това беше приемната им служба и сигурно я обслужваше автомат, щом не се показа никой на екрана, но поне щеше да се запознае с каталога им и начина на контактуване с тия домове. Значи и каталог си имат, и направо в къщи ти го изпращат — прогресът си е прогрес!

Каталогът пристигна след по-малко от пет минути и с много повече шум от обикновените пратки. В кутията на каналната поща под екранната стена падна с трясък доста голям пластмасов контейнер. Той учудено го взе — беше съответно тежичък — и се върна в прегръдката на ергономичния стол.

В контейнера лежеше дебел, луксозен албум с холографски плаки-страници, които трябваше да изправяш отвесно към себе си. Той се запита защо работят още така примитивно, защо не изпращат касетъчни микрофилми — хем не заемат място, хем можеш да си ги прожектираш в естествена големина на стената или насред стаята, но веднага усети: не беше примитивно, а хитро. Прожектираният образ си оставаше далеч от теб и недокосваем за ръката — тук ръката участвуваше пряко в избора, а окото на съвременника отдавна бе притъпено от общуването с компютрите. При повдигането на плаката сякаш в самата ти шепа — както Афродита на Ботичели от мидената черупка в морето — се раждаше и засияваше една нова богиня на любовта. Миниатюрна богиня — за да не те плаши, която обаче можеш да разгледаш от всички страни и от малкото пръстче на крака до последната къдрица на косата.

Албумът съдържаше стотина такива богини от всички раси, разцветки и десени; стотина разнообразни в конструкцията си тела, стотина лица, уловени в различни настроения и състояния, а всяко от тях те мамеше да вкусиш от него или да го промениш. Някой нетърпеливо гладен за жена клиент навярно би се объркал от това многообразие. А и примитивният му нагон навярно би се облагородил, респектиран от толкова изящество и красота, защото в никоя от тези триизмерни снимки не бе вложена директна съблазън, както е било с порнографията в миналите векове.

Как би постъпил такъв мъж, запита се известният етолог и антрополог с насилено научен интерес. Вероятно би започнал дълго и внимателно да избира, търсейки придирчиво онова, което би му донесло най-силното преживяване, докато… докато изобщо захвърли албума или пък наслуки забие пръст в кода на някоя страница-снимка. Друг вариант май нямаше, защото колкото и да се пише завоевател на женските сърца, мъжът винаги е бил избраният и обикновено приема онази, която най-умело му се самопредложи, докато тук никоя от красавиците не се предлагаше, а заставаше невъзмутимо във въздуха пред плаката и чакаше да бъде избрана. И нещо още по-затрудняващо: албумът сякаш те задължаваше да определиш своя идеал в един само образ.