Първичен инстинкт

— Не разбирам — каза Ник. — Как така ще съсипят? Сякаш е нещо чупливо и може да се строши, а всъщност е само една идея в главата ви.

— Не знаех, че се занимаваш с литературна критика — каза тя.

— Е, да, но не знаехте и че съм оставил цигарите — върна й го той.

Отново мълчание, още няколко мили.

Сетне тя каза:

— В книгата се разказва за един детектив. Той си пада по една малко сбъркана жена.

— Чуваш ли, Ники?

— И какво става?

— Тя го убива — отвърна Катерин Трамел спокойно.

Глава шеста

Помещенията за разпит в главната квартира на полицейското управление в съдебната палата на Брайънт Стрийт имат специфичния чар на хладилни камери. Стаята, в която чакаха Корели, Талкът и Уокър, минаваше за най-приветливото от тях — но обзавеждането беше потискащо служебно: голяма маса, няколко стола с черна изкуствена тапицерия, кошче за хартия. Пред масата беше инсталирана видеокамера, насочена като дуло на пушка към един празен стол.

Там трябваше да седне Катерин Трамел.

Тя влезе, придружена от Ник Кърън и Гюс Моран, и огледа хладнокръвно помещението и мъжете в него. Не изглеждаше много уместно в тази стая, но дори и да го усети, не го показа по никакъв начин. Кърън вече разбираше, че да крие чувствата си е втора природа на Катерин Трамел.

Корели скочи на крака при нейното влизане и протегна месестата си лапа.

— Аз съм Джон Корели, мис Трамел, заместник окръжен прокурор. Длъжен съм да ви информирам, че този разпит се записва. Това е в рамките на нашето законо…

— Но аз не го оспорвам — пресече го Катерин.

— Капитан Талкът. — Капитанът изглеждаше така, сякаш иска да се извини, но все пак не го стори, а се задоволи да стисне тънката й длан.

— Лейтенант Уокър — обади се Уокър, който не създаваше впечатление, че изпитва някакво чувство за вина. Той разглеждаше хладно Катерин.

— Бихме ли могли да ви предложим, нещо? — попита светски Талкът. — Чаша кафе, навярно?

— Не, благодаря.

Корели извади носна кърпа и избърса челото си. Прозорците бяха затворени, вътре беше доста топло.

— Кога ще пристигнат адвокатите ви?

Ник се постара да скрие усмивката си.

— Мис Трамел се отказа от правото си на адвокат.

Корели и Талкът му хвърлиха гневни погледи. Катерил Трамел забеляза това и ги изгледа с любопитство.

— Какво има?

— Казах им, че няма да искате адвокат.

— Защо се отказвате от правото си на адвокат, мис Трамел? — попита Уокър.

Катерин не му обърна внимание, вперила поглед в Ник. В очите й се мярна нещо като приятно удивление. За пръв път.

— Откъде знаеше, че няма да поискам?

— Казах им, че няма да се криете — отвърна Ник спокойно. Говореха си така, сякаш са сами в стаята.

— Аз нямам какво да крия!

Те се гледаха още един миг, после Катерин седна и се обърна към инквизиторите си, като че искаше да каже: Е, хайде да ви видим! Изглеждаше спокойна и хладна, владееше се напълно. Извади цигара от чантата си, запали я, хвърли клечката на масата пред себе си.

— В тази сграда пушенето не е разрешено, мис Трамел — обади се Корели.

— Е, и какво ще направите? — вдигна вежда тя. — Ще ме глобите ли?

В Сан Франциско, световната столица на непушачите, имаше толкова отявлени врагове на никотина, които не само щяха да я глобят, но дори биха се радвали да я видят на електрическия стол.

Корели обаче не искаше да изостря напрежението. Той просто си замълча. Катерин, издуха дима над масата право към Ник.

Корели реши, че е време да започне представлението.

— Бихте ли определили характера на връзката си с мистър Боз, мис Трамел.

— Правех секс с него от около година и половина — отвърна Катерин доволно. — Харесваше ми да правя секс с него. — Докато говореше, тя местеше поглед от лице на лице, по устните й играеше самодоволна усмивка. Нямаше съмнение, че владее напълно положението.

Мъжете в стаята, ченгетата и окръжният прокурор, си даваха вид, че вече са чули всичко, което може да се чуе и са видели всичко, което може да се види, че нищо вече не би могло да ги шокира. И това беше вярно, но донякъде. Бяха изслушвали признанията на жестоки, безпощадни убийци, изнасилвачи, наемни убийци и търговци на наркотици. Ала си оставаха ченгета, а ченгетата обикновено произхождат от долните слоеве на средната класа. Те по правило са католици и твърде консервативни. Да слушат как тази хубава, богата, добре възпитана, образована жена говори така нехайно за сексуалния си живот, все пак беше твърде шокиращо за тях.

— Някога да сте извършвали садомазохистки действия с него? — попита Корели.

Тя обърна присмехулен поглед към заместник окръжния прокурор и попита невинно:

— Какво по-точно имате предвид, мистър Корели?

Корели се размърда неспокойно на мястото си.

— Да сте го връзвали някога?

— Не!

Това не задоволи Корели.

— Никога не сте го връзвали?

— Не. Джони твърде много обичаше да използва ръцете си. Аз обичам ръце… и пръсти… — тя разпери изящните си пръсти, сложи ги на масата и изгледа предизвикателно мъжете, като че искаше да ги накара да си представят какво удоволствие са доставяли ръцете й някога на Джони Боз и неговите на нея.

— Споменавате бял копринен шал в книгата си — намеси се Уокър, — шал от „Хермес“.