Първичен инстинкт

Катерин Трамел кимна.

— Винаги съм имала слабост към бели копринени шалове… — тя погали китките си — … те са подходящи за всякакви случаи…

— Но нали казахте, че обичате мъжете да ви пипат? — обади се Ник, убеден, че е спипал нахапаната писателка в лъжа — малка лъжа, малка победа.

Тя му хвърли хладна усмивка.

— Не. Казах, че обичах да ме пипа Джони… — тя се взря дълбоко в очите му и поклатя меко глава. — Аз нямам правила, Ник… Никакви правила… просто се оставям на течението.

— Вие ли убихте мистър Боз, мис Трамел? — попита Корели с най-смразяващия си прокурорски глас.

— Не! — отвърна тя кратко.

— Можете ли да го докажете?

— Нима трябва да го доказвам? Имах впечатлението, че това е ваша работа.

— Искате ли да ви подозират за случая Джони Боз — попита Уокър.

— Не… но що се отнася до доказателствата, лейтенант Уокър — трябва да съм твърде глупава да напиша книга за убийство и после да убия така, както съм го описала в книгата. Това би било самопризнание. Аз не съм глупава. Нали, Ник?

— Ние знаем, че не сте глупава, мис Трамел каза Талкът.

— Може би разчитате, че книгата ще ви освободи от подозрение — продължи Уокър.

— Навярно книгата е вашето алиби — каза Ник.

— Ами да, наистина — отвърна тя рязко. Погледна го за миг в очите, после сведе поглед към масата. — Отговорът е не! — хвърли цигарата на пода и я смачка с върха на обувката си. — Не съм го убила!

Сега вече се намеси Гюс. Той се облегна на своя стол и се усмихна приветливо.

— Вземате ли наркотици, мис Трамел?

Въпросът изобщо не я смути.

— Понякога…

— Както седеше срещу Ник, тя разтвори леко крака, откривайки докрай стройните си голи бедра.

— Да сте вземали някога наркотици с Джони Боз? — попита Корели.

Катерин повдигна леко рамене.

— Случвало се е…

— Какви наркотици — уточни Гюс.

Ник се наслаждаваше на предоставената му гледка. Внезапно Катерин кръстоса крака и прекрати шоуто.

— Кокаин — отвърна тя на Моран.

Сетне се обърна бавно към Ник:

— Чукал ли си някога друсан, Ник? — безсрамна усмивка заигра по устните й. — Трябва всички да опитате. Бива си го преживяването.

— Обаче е наказуемо — каза кисело Уокър.

— Вие обичате да си играете, нали? — попита Ник. — Всичко това тук — убийството, наркотиците, — всичко това за вас е само игра.

— То се подразбира, нали съм завършила психология. Освен това ми доставя удоволствие… — тя зяпали втора цигара, пред лицето й премина синкав дим.

— А какво ще кажете за бокса? И той е игра. Тя доставяше ли ви удоволствие?

— Боксът няма нищо общо — намеси се строго Талкът, — Кърън, концентрирайте се, моля, върху нашия случай.

Катерин сякаш изобщо не го чу. Тя говореше с Ник, като че ли няма никой друг в стаята.

— Боксът… Боксът беше удоволствие.

— И това ли е всичко? Просто удоволствие?

— Престана да бъде удоволствие, когато убиха Мани — призна тя. — Не е удоволствие да видиш как пребиват до смърт някой, когото обичаш.

— Разбирам — каза Талкът сервилно.

— Какво почувствахте, когато ви казах, че Джони Боз е мъртъв? — попита меко Ник.

— Имах чувството, че някой е прочел книгата ми и играе някаква игра.

Мислех, че обичате игрите.

— Не и такива.

Ник се наведе напред и впери поглед в нейния.

— Но не ви заболя, нали? По-скоро се разтревожихте.

— Не. Смъртта на Джони не ме нарани.

— Понеже не го обичахте?

Тя кимна.

— Така е.

Двамата се пронизваха с очи, сякаш опитваха да проникнат дълбоко в мислите на другия.

— И все пак се чукахте с него?

— Любовта няма нищо общо с удоволствието, Ник. Винаги можеш да получиш удоволствие. Ти никога ли не си чукал просто така, докато беше женен, Ник? Освен жена ти, искам да кажа.

За момент, за един дълъг момент настъпи гробно мълчание. Ник я гледаше безизразно.

— Откъде знаете, че детектив Кърън е бил женен? — зададе Уокър въпроса, който беше в главите на всички.

Тя махна отегчено с ръка.

— Може пък просто да съм отгатнала, лейтенант. Какво толкова? — и дръпна дълбоко от цигарата си. — Искаш ли една, Ник?

Корели поклати глава.

— Вие двамата да не би да се познавате от по-рано? В такъв случай ще трябва да те отстраним, Ник.

Ник не сваляше поглед от лицето й.

— Не се безпокой, Джон. Не се познаваме, нали, мис Трамел?

— Не — каза тя.

— Как се запознахте с Джони Боз — продължи делово Уокър. По гласа му личеше, че е решил да прекъсне електрическото напрежение между Ник Кърън и Катерин Трамел.

— Исках да напиша книга за убийството на бивша рокзвезда. Отидох в неговия клуб, взех го и после… се чукахме — тя дари Уокър с широка усмивка.

— Разбирам.

— Наистина ли?

— Вие не сте изпитвали никакви чувства към него. Правели сте секс с него заради вашата книга.

Ник се запита дали Боз е бил наясно, че тя го използва за опитно зайче.

— Така беше в началото. После…

— После…

— После започна да ми харесва онова, което той правеше за мен.

— Звучи много студено всичко това, а, мис — обади се Гюс.

Катерин Трамел се усмихна самодоволно.

— Боже, кой би помислил, че ченгетата са толкова романтични? Секс без любов според вашия закон е престъпление, така ли? Всеки ден хиляди хора използват други хора, Гюс, удивена съм, че това ви изненадва.

— Използват и после захвърлят. Това ли е вашият принцип, мис?