Първичен инстинкт

— Проведох няколко телефонни разговора с Бъркли — обади се Андрюс. — През 1977-а там имало убийство — професор — с шило за лед — няколко пробождания.

Ник Кърън се подсмихва.

— И нашата мис е била там по това време, така ли?

— Според архивите на университета, да.

— Момент — каза Ник. — Седемдесет и седма година казваш. На колко години е сега? Трийсет? Трийсет и една? Тогава през 1977 година е била… — той продължи да смята наум и се справи доста бързо за състоянието си — … на шестнайсет? Седемнайсет?

— Ама тя е била същински вундеркинд — плесна се по коляното Моран.

— Гюс, знам, че само се правиш на глупак — каза Ник, — но тези момчета не го знаят.

— И какво — обади се унило Уокър, — искаш да повярваме, че една шестнадесетгодишна колежанка е заклала университетски, професор с шило за лед.

— Говорим за Катерин Трамел — поправи го Ник, — а не за някаква шестнадесетгодишна колежанка. На нея човек може да разчита.

— Ще трябва да проверим. — Уокър не изглеждаше никак щастлив. — Гюс, върви в Бъркли и виж какво може да се открие там. Хариган, разбери какво друго е писала. Андрюс, намери делото за злополуката, злополуката с родителите й. И по всички въпроси се съветвайте с Бет. Искам да се пипа компетентно. Ясно ли е?

— А аз? — обади се Ник.

— Ти вече си пипнал компетентно — изкиска се Гюс.

— Като начало си излей една кофа ледена вода на главата. А после отивай да я следиш. Може пък да ни отведе някъде.

Ник се отказа от кофата ледена вода, но взе още едно кафе за из път. Свали всички прозорци на „цивилната“ кола, за да усеща тръпчивия въздух в лицето си. Голдън Гейт плуваше в мъгла, но откъм океана полъхваше солен вятър и той бързо разпръсна алкохолните облаци в мозъка му. Когато достигна Стинсън Бийч, Ник отново се усещаше човек.

Черният лотус беше паркиран пред къщата. Наложи се да чака цял един дълъг час, преди собственичката му да се вмъкне в него. Дощя му се да е в мустанга си и се прокле, че вчера й го показа. Да следи лотус с този стар шевролет беше луда работа.

Тя караше добре, без да буйства. Ник се усмихна. Понякога дори Катерин Трамел си спестяваше живота на високи скорости. Ник караше на сигурно разстояние след нея, давайки й голямо предимство, но все пак без да я губи от очи. По-добре беше да му се изплъзне, отколкото да забележи опашката.

Няколко мига по-късно той още веднъж се прокле заради непредвидливостта си. Внезапно тя натисна газта и мощната й кола направо подскочи ма пътя като състезателен кон, усетил камшика.

Тя се запромъква бързо през движението, изпреварвайки отляво и отдясно, излизаше и отново се вмъкваше в колоната от коли, правеше всичко възможно да се придвижи по най-бърз начин по виещото се шосе. Ник избърса потта от горната си устна и полетя след нея, с крак на газта.

Туристите, които си пътуваха спокойно по шосе номер едно, едва се бяха съвзели след шока от профучаващия с безумна скорост лотус, когато един мръсно кафяв шевролет го последва, изпълнявайки същата волна програма.

Но това беше само увертюра към следващия номер на Катерин Трамел. Тя влезе в един сляп завой, сякаш е сама на пътя, и блокира цялото ляво платно. Ник я последва, излизайки вляво три коли след нея. В този момент тя се върна в колоната, зае мястото си като миролюбива участничка в движението и освободи полезрението на Ник за огромния автобус, който летеше право срещу него като артилерийски снаряд.

Вдясно от Ник се движеше кола, отляво беше стръмната пропаст. Нямаше никакъв начин да заобиколи автобуса и можеше само да се надява, че ще успее да се вмъкне в дясното платно, преди да влезе в сутрешната статистика на произшествията по магистралата. Натисна газта и изтръгна последните конски сили от виещия мотор. Надул клаксон, автобусът се приближаваше стремително, колата вдясно не отстъпваше. Ник беше в капан.

Той взе решение в последната секунда, натисна спирачка и шевролетът занесе назад и вдясно, бронята му почти опря предната кола и така избягна на косъм автобуса, който профуча с виещ клаксон край него.

— Проклета курва! — удари Ник волана. Досега възможностите бяха две — или да се откаже от, преследването, или да загине. Сега обаче трябваше да открие Катерин Трамел. Макар и разтреперан още от случката, той отново натисна докрай педала и влезе в лявото платно.

Далеч напред видя неясна черна сянка — лотусът завиваше към Мил Вали. Той си отдъхна. Мил Вали беше малко, спокойно и богато градче. Ченгетата там нямаше да разрешат някакъв черен лотус да прави слаломи из хубавата им околност.

Той настигна Катрин в подножието на града, последва я по тесните, криви улици, които водеха нагоре по терасите на хълма. Лотусът спря пред една запусната къща, бедна и силно контрастираща със солидните домове, издигнати от двете страни на слънчевото Албион Авеню. Ник записа номера.

Катерин Трамел паркира и заключи колата си, после изтича към вратата на къщата и вече беше влязла, когато Кърън премина бавно и спокойно по улицата. Той спря няколко коли по-надолу и се приготви да чака.