Читаем Първичен инстинкт полностью

— Защото не знам. Но ти знаеш. Как се чувстваше? Силен? Тъжен? Съкрушен? В еуфория ли беше? Или всичко едновременно? Или е нещо друго? Нещо, което може да се усети само ако наистина отнемеш нечий живот?

Лицето му потръпна от отвращение — от нея, от собственото му брутално минало.

— Беше нещастен случай. Те попаднаха под обстрела. Да убиваш никога не е… беше нещастен случай, това е всичко.

— Но как се случва подобен нещастен случай, Ник? Просто така? Не те ли глождеше нещо да натиснеш спусъка?

— Беше нещастен случай — настоя гневно Ник. — Извършвах тайна мисия. Трябваше да се проследи една сделка с наркотици. Случва се…

— Просто така?

— Да. Нищо не се планира. При такива истории е наркотици смъртта не се планира предварително. Не е като при…

— Джони?

— Щях да кажа професор Голдстейн. Ноа Голдстейн. Известно ли ти е това име?

— Име от миналото, Ник. Четиринайсет години оттогава…

— А, искаш име от настоящето? Тогава какво ще кажеш за Хейзъл Добкинс?

Без да отклонява поглед от лицето му, тя отпи глътка от питието си. Кожата й беше толкова нежна и светла, та за миг му се стори, че ще види как кафявата течност се стича в гладката й шия.

— Добкинс? Голдстейн? Откъде да започна?

— Нека започнем с Голдстейн.

— Ноа беше мой ръководител през първата ми студентска година — тя се усмихна. — Знаеш ли, оттам вероятно ми е дошла идеята с шилото за лед. За книгата ми. Колко забавно! Как само работи подсъзнанието, нали?

— Невероятно забавно!

— Трябваше да кажа: как странно работи подсъзнанието, нали?

— А Хейзъл Добкинс? Тя какво?

Катерин се поколеба за миг.

— Хейзъл ми е приятелка.

Ник Кърън си спомни думите на Гюс от миналата нощ: М-да, хубава приятелка си е намерила.

— Значи приятелка? Твоята приятелка е заклала цялото си семейство. Трите си деца!

— Била е арестувана, съдена, отишла е в затвора. През последните трийсет и пет години не е създавала неприятности. Както се казва, Ник, тя е чиста. Би могло да се каже, че е изкупила своята вина към обществото.

— Абсолютно ми е все едно какво се казва в такива случаи. Искам да знам защо точно тя ти е приятелка? Да не би да колекционираш пропаднали типове?

— Тя е унищожила цялото си семейство. Тя ми помогна да разбера импулса да убиваш.

— Но нали сама не разбира защо го е направила?

— Струва ми се, че моите приятели не те засягат, Ник.

— На мене пък ми се струва, че си могла да научиш много повече за „импулса да убиваш“ по време на следването. Трябва да сте учили такива неща в Бъркли.

— Само на теория. — Тя отпи от питието си и се загледа в Ник над ръба на чашата. — Ти обаче знаеш всичко за импулса да убиваш, нали? Не на теория, а на практика. Ти знаеш всичко за него, нали… Стрелецо?

— Стрелец?

— Какво има, Ник? — попита тя гальовно. — Не се сдържа, нали? Хареса ли ти?

— Това не би могло да се хареса на никой. На никой нормален човек.

— А ти? Твоята глава наред ли беше? Разкажи ми за кокаина, Ник. В оня ден, когато застреля туристите… колко кокаин беше взел? Или може би предната вечер? Каква беше обичайната ти доза? Четвърт грам? Половин грам? Или цял? Хайде, кажи ми?

Колкото по-мек ставаше гласът й, толкова по-дълбоко достигаха думите й.

— Не разбирам за какво по дяволите говориш. Съмнявам се, че самата ти разбираш. Богато момиченце, което си играе. Обичаш игричките, нали?

Тя се приближи към него. Беше оставила питието си.

— Можеш спокойно да ми кажеш, Ник? Здравата ли беше друсан? Толкова друсан, че ти е харесала идеята да пречукаш онези двамата? Или просто си бил на хайка и ръката ти е трепнала? Ето тогава би било нещастен случай. Нещастен случай, който вероятно щеше да те вкара в затвора, най-малкото щяха да те изхвърлят от полицията. Но да… било е нещастен случай. Нищо, за което да се упрекваш… Просто лош късмет. Злополука.

— Бях чист — протестира той. — Нямаше дори граждански процес. Беше нещастен случай. Наркотиците нямаха нищо общо. Аз купувах, но не вземах, ясно ли е?

Тя докосна с ръка лицето му, погали го, както би направила с някоя котка, и прошепна с кадифен глас.

— Можеш спокойно да ми кажеш, Ник.

Той сграбчи грубо ръката й.

— Не съм вземал наркотици.

— О, хайде, вземал си! — Беше вече толкова близо до него, че усети дъха и в лицето си. Ухаеше сладко, като парфюма й. — Не ти взеха проба, нали? Но Вътрешният отдел е знаел. Знаели са през цялото време.

— Ако Вътрешният отдел е знаел нещо, те щяха…

— Жена ти е знаела, нали? — гласът й бе все така кадифен. — Тя е знаела какво става. Ники е бил прекалено близо до огъня. На Ники му е харесало, нали?

Ник не издържа. Дръпна ръката й и я изви зад гърба й. После я привлече към себе си. Тя не изглеждаше особено стресната. Очите им блестяха, забиваха се в мозъка на противника.

— На Ники му е харесвало — шепнеше Катерин. — А жената на Ники не е могла да го понесе. И затова се е самоубила.

Внезапно в стаята стана студено. Прибоят се чу по-силно.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Ход королевы
Ход королевы

Бет Хармон – тихая, угрюмая и, на первый взгляд, ничем не примечательная восьмилетняя девочка, которую отправляют в приют после гибели матери. Она лишена любви и эмоциональной поддержки. Ее круг общения – еще одна сирота и сторож, который учит Бет играть в шахматы, которые постепенно становятся для нее смыслом жизни. По мере взросления юный гений начинает злоупотреблять транквилизаторами и алкоголем, сбегая тем самым от реальности. Лишь во время игры в шахматы ее мысли проясняются, и она может возвращать себе контроль. Уже в шестнадцать лет Бет становится участником Открытого чемпионата США по шахматам. Но параллельно ее стремлению отточить свои навыки на профессиональном уровне, ставки возрастают, ее изоляция обретает пугающий масштаб, а желание сбежать от реальности становится соблазнительнее. И наступает момент, когда ей предстоит сразиться с лучшим игроком мира. Сможет ли она победить или станет жертвой своих пристрастий, как это уже случалось в прошлом?

Уолтер Стоун Тевис

Современная русская и зарубежная проза