Читаем Първичен инстинкт полностью

След около час вече беше полумъртъв от скука и само за да върши нещо, слезе от колата и огледа къщата. Не откри нищо забележително, поне не по прозорците. Отвори пощенската кутия и откри вътре плик, на който пишеше, че мистър/мисис Хейзъл Добкинс (или който и да живееше там) може би е на път да спечели един милион долара. Пликът настоятелно съветваше мистър/мисис Хейзъл Добкинс веднага да отвори пратката, за да разбере как точно ще стане това.

Името не говореше нищо на детектива. Вече притъмняваше, когато Катерин Трамел излезе от къщата, придружена от слаба жена някъде около средата на шейсетте и той само можа да прави догадки относно нейната самоличност: член на семейството, някоя леля навярно или пък баба по майчина линия. Възрастта съответстваше, но пък Катерин Трамел не изглеждаше от този тип жени, които поддържат връзки с роднините си.

Тя се вмъкна в лотуса и пое по пътя към долината. Не бързаше, поне докато стигна края на града.

Намали на светофара, кротка и спокойна като вода ненапита. На пресечката една кола чакаше смяната на светлината. Катерин се приближи бавно, лотусът мъркаше като дива котка.

После внезапно моторът изрева, колата подскочи и се насочи право към невъзможно тесния процеп между другата кола и бордюра, шмугна се в него с пълна скорост, плашейки до смърт другия шофьор, и зави остро надясно в момента, в който светна зелено.

Ник искаше да я последва, но закъсня с част от секундата. Стреснатият шофьор тръгна да завива под носа му. Ник натисна рязко спирачки и спря със скърцане…

После също зави към Стинсън, като почти успя да си внуши, че прави само рутинна полицейска проверка. Убеждаваше се, че следва съветите на Уокър, че поне веднъж ще изпълни онова, което му е наредил шефът. Но колкото и да му тежеше, трябваше да си признае истината: той просто искаше да види отново Катерин Трамел.



Черният лотус стоеше пред входа, моторът цъкаше тихо. Кърън си представи съвсем ясно как Катерин е пришпорвала мощния автомобил по крайбрежния път, сякаш е от плът и кръв, а не от стомана и гума, как го е гонила като състезателен кон по острите завои и късите прави отсечки, как е превключвала и натискала съединителя, как моторът е простенвал с все сила, когато бензинът се е впръсквал в цилиндрите му като животворна кръв.

Нощта вече падаше, вечният прибой се разбиваше в брега под къщата. Един от горните прозорци светна, Катерин Трамел премина като привидение зад стъклото. След малко се върна и отвори прозореца. Ник отскочи назад, почти сигурен, че го е видяла, но тя се загледа като хипнотизирана в тъмния океан.

Сетне започна бавно да разкопчава блузата си, свали я и остана така няколко секунди, с голи гърди в рамката на прозореца. Внезапно дръпна завесата, силуетът й се очерта примамливо върху тъканта. Ник гледаше напрегнато прозореца, прибоят бучеше в ушите му, очите бяха широко отворени и неподвижни.

След тава светлината изгасна и той си представи как тя се плъзва сама в безупречно чистото си легло.



Около един час по-късно той отново беше в Сан Франциско, надвесен над терминала на един компютър в тъмното и пусто помещение на детективите. Пръстите му се движеха по клавиатурата: Хейзъл Добкинс, бяла, жена, Албион Авеню 145, Мил Вали. Въведе данните и остави големия електронен мозък да ги обработи. Компютърът провери първо архивите на по линията в Сан Франциско и съобщи: Няма актуални данни.

— По дяволите — изпъшка Ник тихо, но не бе особено изненадан. Хейзъл Добкинс приличаше на типична баба, която обича котки и пече сладкиши. Твърде малък беше шансът да има предупреждение за погрешно паркиране или нещо подобно. Компютърът очакваше нова команда.

— Какво, по дяволите, сега — каза Ник високо и набра кода на архива за престъпления, извършени в щата Калифорния. Подаде отново данните на Хейзъл Добкинс, изчака и получи, каквото очакваше — компютърът почти веднага изписа: Добкинс, Хейзъл: Няма нови данни. Сетне размисли известно време над този факт и изписа още нещо. Ник усети леко вълнение, когато пред очите му се появиха думите: Добкинс, Хейзъл; освободена от затвора Сан Куентин, 7 юли 1965 г.

— Хопала, Хейзъл — прошепна той, набра бързо кода, който щеше да му разкрие криминалното й минало, и скоро получи резултат: Обвинена в четири случая на убийство, юли 1955, дело от 10/11 януари 1956, виновна по смисъла на обвинението, Върховен съд на Сан Франциско.

— Четири случая! — промърмори Ник и докосна думите „виновна по смисъла на обвинението“ на екрана, сякаш искаше да се увери, че действително са истински.

— Нямаш ли какво да правиш, та си дошъл тук да си играеш с това проклето нещо — каза някой зад гърба му.

Кърън не можеше да отклони очи от екрана.

— Какво правиш тук, Гюс?

Гюс Морал се отпусна на един стол до него.

— Дойдох да си поиграя с това проклето нещо. Съвсем като теб. — Той тупна партньора си по рамото. — Какво съвпадение, а, Ники?

Най-сетне Кърън отмести поглед от монитора.

— Какво откри в Бъркли, Гюс?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Ход королевы
Ход королевы

Бет Хармон – тихая, угрюмая и, на первый взгляд, ничем не примечательная восьмилетняя девочка, которую отправляют в приют после гибели матери. Она лишена любви и эмоциональной поддержки. Ее круг общения – еще одна сирота и сторож, который учит Бет играть в шахматы, которые постепенно становятся для нее смыслом жизни. По мере взросления юный гений начинает злоупотреблять транквилизаторами и алкоголем, сбегая тем самым от реальности. Лишь во время игры в шахматы ее мысли проясняются, и она может возвращать себе контроль. Уже в шестнадцать лет Бет становится участником Открытого чемпионата США по шахматам. Но параллельно ее стремлению отточить свои навыки на профессиональном уровне, ставки возрастают, ее изоляция обретает пугающий масштаб, а желание сбежать от реальности становится соблазнительнее. И наступает момент, когда ей предстоит сразиться с лучшим игроком мира. Сможет ли она победить или станет жертвой своих пристрастий, как это уже случалось в прошлом?

Уолтер Стоун Тевис

Современная русская и зарубежная проза