Читаем Първичен инстинкт полностью

Моран тръгна към опръсканата с кръв спалня.

— Живееше си… — забеляза той.

Боз още лежеше проснат върху леглото, заклан като животно. Няма по-кървави рани от серия пробождания в шията на тяло, разтърсвано от спазмите на екстаза и наркотичното опиянение. Скъпите чаршафи бяха втвърдени от тъмната засъхнала кръв, матракът прогизнал до пружините.

Кърън се взираше в трупа, сякаш го фотографира с очи. После се обърна, огледа се, поклати глава и измърмори:

— Същински полицейски конгрес!

Вътре вече работеше екип от експерти, които щяха да претърсват стаята, докато съберат материал, достатъчен за цяла биография на Джони Боз. Същото щеше да стори с надупченото му тяло съдебният лекар. Имаше и двама от отдел „Убийства“, Хариган и Андрюс. Бяха ги повикали тъкмо когато дежурството им приключваше и застъпваха Кърън и Моран. Неколцина униформени полицаи допълваха обичайната картина на огледа.

Обаче следващите две ченгета, които пристигнаха, не бяха от онези, които обикновено се появяват на местопроизшествието. Кърън се оттегли в един ъгъл на пищната спалня и загледа мрачно лейтенант Фил Уокър и капитан Марк Талкът. Уокър, шеф на отдел „Убийства“ в полицията на Сан Франциско, имаше пълно право да бъде тук — макар Кърън да се дразнеше, че смъртта на бившата рокзвезда привлича най-едри риби, докато убийството на някоя бедна стара жена в Хънтърс Пойнт едва ли бе се радвало на същото внимание. Присъствието на Талкът, заместник-шеф на полицията и пръв политически съветник в канцеларията на кмета, говореше недвусмислено, че се е случило нещо необичайно, нещо, което е свързано не толкова с убийството, колкото с политиката в Сан Франциско.

Гюс Моран, който не се смущаваше лесно, погледна двамата шефове и вдигна вежди:

— Никога не се оставяй да те убият, Ник, защото това ще е краят на спокойствието ти!

— Прав си, каубой! — съгласи се Кърън.

— Познавате ли капитан Талкът, момчета? — попита Уокър.

— Естествено — отвърна Кърън, — редовно четем за вас в колоната на Хърб Коен.

— Много смешно! — рече Талкът.

— На какво дължим вашето присъствие, капитане? — осведоми се дипломатично Моран. В тези неща беше по-добър от Ник.

Талкът скръсти ръце пред гърдите си и огледа помещението с маниера на човек, който е свикнал да командва.

— Наблюдавам — каза той много сериозно.

Гюс Моран се подсмихна, а Ник Кърън едва се сдържа да не се разсмее с глас. Уокър го изгледа мрачно. Погледът му казваше недвусмислено: „Внимавай къде стъпваш!“

Лекарят изтегли от черния дроб на Джони Боз нещо, което приличаше на термометър. То излезе с мляскащ, противен звук.

— Кога е умрял?

— Тридесет и три градуса. От доста време вече изстива… да кажем шест часа — той погледна часовника си. — Смъртта е настъпила около четири сутринта, плюс… минус…

Експертите извадиха малък електронен уред, който приличаше на джобно фенерче. Беше най-новият полицейски хит, лазерен скенер, който можеше да открие всяка човешка следа в помещението — кръв, коси, кожа, отпечатъци от пръсти.

— И така, какво се е случило — попита Талкът.

— Прислужницата дошла преди час и го открила — обясни Уокър. — Тя не живее тук.

— Хубав начин за започване на деня — отбеляза лекарят.

Междувременно лазерният скенер бе готов.

— Ще дръпне ли някой завесите?

Едно от униформените ченгета се пребори с тежката завеса и в стаята стана тъмно. От скенера бликна нездрав зелен лъч, огледалата на тавана го отразиха и оцветиха лицата на полицаите в мъртвешко сиво.

— Да не е била прислужницата — обади се Гюс.

— Тя е на петдесет и четири години и тежи поне сто и десет кила…

— А по тялото няма следи от натъртване… — уточни лекарят.

— Не е била прислужницата — реши Гюс с безизразна физиономия. — Много просто би било да е тя.

— Боз напуснал клуба си към полунощ — съобщи Ендрюс. — По това време са го видели за последен път. Жив, искам да кажа.

— Сам ли е бил? — попита Кърън.

— С приятелка — отвърна Хариган.

— Не думай! — обади се Гюс. — Четиридесет и втори номер, около петдесетте… Отгатнах ли?

Ник погледна трупа.

— С какво е бил убит?

— С шило за лед — отвърна Хариган и му подаде прозрачен пластмасов плик. Стоманеното острие на шилото беше покрито със засъхнала кръв.

— Много необичайно. Трябва добре да го разгледате. Колко рани?

— Десетина каза съдебният лекар. — Три или четири повърхностни, но останалите са толкова дълбоки, че всяка от тях е била достатъчна. Както е вързан, сигурно е останал без кръв за няколко минути. С тези пробождания е заприличал на решето.

— Къде намерихте шилото? — попита Ник Кърън.

— Стоеше си тихо и кротко на масичката в дневната.

Лазерният лъч бе открил нещо на леглото, някакви странни белезникави петна.

— Навсякъде по чаршафите има сперма — каза момчето със скенера. — Поне половин галон.

— Много забележително — впечатли се Ник.

— Този е чукал, преди да го пречукат — обади се Гюс Моран.

— И е свършил, преди да свърши — изкиска се Хариган.

— Достатъчно — прекъсна ги строго Талкът. — Господа… случаят е много деликатен. Мистър Боз подкрепяше много активно избирателната кампания на нашия кмет. Освен това ръководеше Палатата за изящни изкуства…

Перейти на страницу:

Похожие книги

Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Ход королевы
Ход королевы

Бет Хармон – тихая, угрюмая и, на первый взгляд, ничем не примечательная восьмилетняя девочка, которую отправляют в приют после гибели матери. Она лишена любви и эмоциональной поддержки. Ее круг общения – еще одна сирота и сторож, который учит Бет играть в шахматы, которые постепенно становятся для нее смыслом жизни. По мере взросления юный гений начинает злоупотреблять транквилизаторами и алкоголем, сбегая тем самым от реальности. Лишь во время игры в шахматы ее мысли проясняются, и она может возвращать себе контроль. Уже в шестнадцать лет Бет становится участником Открытого чемпионата США по шахматам. Но параллельно ее стремлению отточить свои навыки на профессиональном уровне, ставки возрастают, ее изоляция обретает пугающий масштаб, а желание сбежать от реальности становится соблазнительнее. И наступает момент, когда ей предстоит сразиться с лучшим игроком мира. Сможет ли она победить или станет жертвой своих пристрастий, как это уже случалось в прошлом?

Уолтер Стоун Тевис

Современная русская и зарубежная проза