Читаем Първичен инстинкт полностью

Гюс сбърчи чело.

— Мислех, че е рокаджия?

— Бивш — уточни Уокър.

— В Сан Франциско рокендролът е изкуство, Гюс — просвети го Ник.

— Мистър Боз беше образцов гражданин и много уважаван рокпевец — рече Талкът сериозно. — Това се отнасяше и за клуба на Боз, долу във Филмор. Някога Филмор беше сцена на автентичния джаз и рокендрола. После го превърнаха в модерен район с прескъпи ресторанти и шикозни бутици.

Всички ченгета в стаята си помислиха, че трупът на леглото никак не прилича на образцов и уважаван американец.

— А това какво е? — взря се Гюс в купчинката бял прах върху огледалната повърхност на нощното шкафче.

— Господи — ахна Кърън, — на пръв поглед прилича на образцов и много уважаван кокаин. Искам да кажа, така поне изглежда… Възможно е да се лъжа…

Талкът нямаше намерение да се оставя да го подиграват. Следващите думи прозвучаха спокойно, но студът в гласа му беше недвусмислен.

— Чуйте ме добре, Кърън. Около този случай ще се вдигне много шум. Не искам никакви грешки.

„Грешка“ на езика на Талкът означаваше не друго, а гаф, който може да застраши политически департамента и кариерата на неговия шеф.

— Запомни ли, Гюс — каза Кърън. — Никакви грешки!

— Ще направим всичко, което е по силите ни заяви Моран. — Повече не би могло да се иска от един човек, нали?

— Правилно. И така, коя е приятелката?

— Катерин Трамел, Дивисадеро 2235.

— Още едно хубаво местенце — забеляза Моран. — Още едно много приятно пътуване. Малкият Багдад, нали така! Опа, пардон, забравих…

— Хайде, Гюс — махна му Кърън и тръгна пред него към вратата.

По стълбите, където не можеха да ги чуят, Гюс Моран рече:

— Талкът влиза в играта много рано. Обикновено се намесва едва след осемнайсетата точка.

— Да — съгласи се Кърън. — Джони Боз и кметът трябва да са били много гъсти.

— Ник!

Те се обърнаха и видяха горе лейтенант Уокър.

— Какво има, Фил? — попита Кърън. — Май трябваше да попитаме дали ни е позволено да се оттеглим? Или нещо друго? Да излезем на заден ход, може би?

— Имаш час в три следобед. Опитай се да го спазиш!

— Извини ме, ако бъркам нещо, Фил, но не получихме ли току-що едно убийство? Кое е по-добре — да разследвам случая или да се оставя на онази проклета психарка?

— Погрижи се и за двете. И още нещо — престани с тези стойки.

— Значи последно за кои две?

— Ако искаш да си запазиш службата, Ник, иди на срещата с психиатъра. Разбра ли?

— Окей, окей! Ще отида.

— Сега вече съм по-добре — заяви Фил Уокър. — Дано и ти да се почувстваш така.

— Мили боже! — обади се Гюс. — Ти наистина имаш талант, Ник. Ти си същински слънчев лъч.

— Прав си, каубой. А сега нека огреем и Дивисадеро.

Глава втора

Ако пропътувате открай докрай някой от дългите булеварди на Сан Франциско, проточили се на север и на юг, ще минете през почти всички стъпала на социалната йерархия, през целия спектър от страшната нищета до свръхбогатите. Никъде това не се усеща така драстично както на Дивисадеро. В единия край, откъм морето, бродят скитници, пияници и наркомани. На хълмовете от другата страна живеят милионерите на Сан Франциско.

Номер 2235 пасваше идеално в своето обкръжение, по-скоро дворец, отколкото градска къща, със същия мирис на пари, който притежаваше и домът на покойния Джони Боз.

Никой от двамата полицаи не се учуди, че на вратата ги посрещна прислужница, нямаше да се изненадат и ако ги бе отпратила към задния вход, оня за доставчици и прислуга. Жената беше чикана, нелегална имигрантка по всяка вероятност и явно разпознаваше представителите на закона от пръв поглед. Във всеки случай не изглеждаше много зарадвана.

Те показаха значките си.

— Аз съм детектив Кърън, това е детектив Моран. От полицията на Сан Франциско.

Сега вече по лицето й се изписа страх.

— Полиция — успокои я Моран. — Не сме от „ла мигра“.

Тя продължи да ги гледа подозрително, по все пак се отмести от вратата.

— Добре. Моля, влезте. — Поведе ги към вътрешността на къщата и ги остави в хола.

Холът беше величествено, елегантно помещение с големи сводести прозорци, които гледаха на изток към лазурната синева на залива. Кърън и Моран се огледаха впечатлени. Убийствата обикновено не ги водеха в такива шикозни местенца.

Над камината висеше картина. Гюс Моран я разгледа с физиономия на познавач.

— Колко мило — обади се той. — Боз си имаше Пикасо и тази Трамел си има. Неговият Пикасо, нейният Пикасо…

— Не съм и предполагал, че си чувал за Пикасо, Гюс. И че би могъл да го разпознаеш.

— Нищо работа — усмихна се Моран. — Трябва само да знаеш какво да търсиш. Като например някой едър подпис. Виждаш ли долу в ъгъла? Пикасо. Съвсем четливо. Стопроцентово доказателство!

— Нейният Пикасо е по-голям от неговия Пикасо — констатира Ник.

— Казват, че големината няма значение — обади се зад тях женски глас.

Моран и Кърън се обърнаха. По стълбите слизаше красива блондинка с големи и ясни сини очи. Скулите й биха изпълнили с яростна завист всеки фотомодел. Носеше на голо черна жилетка без ръкави със златна бродерия, стегнати черни джинси и черни каубойски ботуши. Изглеждаше точно като оня тип жени, по които си падат рокзвездите.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Ход королевы
Ход королевы

Бет Хармон – тихая, угрюмая и, на первый взгляд, ничем не примечательная восьмилетняя девочка, которую отправляют в приют после гибели матери. Она лишена любви и эмоциональной поддержки. Ее круг общения – еще одна сирота и сторож, который учит Бет играть в шахматы, которые постепенно становятся для нее смыслом жизни. По мере взросления юный гений начинает злоупотреблять транквилизаторами и алкоголем, сбегая тем самым от реальности. Лишь во время игры в шахматы ее мысли проясняются, и она может возвращать себе контроль. Уже в шестнадцать лет Бет становится участником Открытого чемпионата США по шахматам. Но параллельно ее стремлению отточить свои навыки на профессиональном уровне, ставки возрастают, ее изоляция обретает пугающий масштаб, а желание сбежать от реальности становится соблазнительнее. И наступает момент, когда ей предстоит сразиться с лучшим игроком мира. Сможет ли она победить или станет жертвой своих пристрастий, как это уже случалось в прошлом?

Уолтер Стоун Тевис

Современная русская и зарубежная проза