Читаем Първичен инстинкт полностью

Катерин не беше сама в кабината. Тя прегръщаше огромен черен мъж — гол до кръста, напомпан културист, плът, тренирана с желязо. Той подлагаше под носа й стъклена сламка с кокаин. На ръба на сламката остана малко прах, езикът на Катерин се стрелна лакомо към него.

Тя забеляза Ник, усмихна се и прошепна нещо на мускулестия си партньор. Той проследи погледа й и също се усмихна, очите му измериха Ник презрително, после ръката му блъсна вратата.

Ник можеше да почака. Той тръгна през клуба. Това, което ставаше вътре, го отблъскваше и привличаше едновременно. По тъмните ъгли се притискаха неясни фигури, мъже с мъже, момичета с момичета, коктейл на половете в най-сумрачните алкови на „Алтар“. Усилвателите набиваха ритъма, светлините прорязваха застоялия въздух. Дансингът следваше всеки бийт. Нещо между страдание и блаженство трептеше по потните лица. Нощта, градът, целият свят се взривяваха под пулсиращия грохот. Нямаше минало, утрото сякаш никога нямаше да настъпи. Настоящето се мереше само по секундите до следващия партньор, по минутите до следващото питие или доза кокаин. Моторният ритъм отмерваше побеснелия пулс на нощта.

После той отново я видя. Танцуваше с Рокси и черния културист. Извиваше се между тях, а те я следваха хипнотизирани. Възхищението им и музиката сякаш я опияняваха, подклаждаха дивия и танц.

Катерин се обърна, видя Ник и продължи да играе, следвайки с крайчеца на очите си как той я наблюдава с жадни и трескави очи. Дразнеше го, притискайки се плътно и сладострастно към наелектризираните си партньори, които я мачкаха между силните си тела.

Тя приемаше нехайно ухажванията им, но очите й се плъзгаха по тялото на Ник, изследваха го както първия път, когато бе прокарала поглед по него. Извиваше се между партньорите си и се притискаше към тях, но играта на тялото й беше за него.

Ник усети как го залива вълна от желание. Ритъмът беше проникнал като зараза в кръвта му, опияни го чистият езически хедонизъм на този модерен храм и неговите посетители. В следващия момент той също се озова на дансинга. Приближи се до Катерин, изпаднал в транс, застана пред нея, поглъщайки я с очи, а музиката тътнеше и пулсираше.

Катерин престана да танцува и го погледна предизвикателно в очите. Ник искаше да приеме това предизвикателство. Посегна към нея, взе я в ръцете си. Тя се притисна към него, целуна го силно и горещо.

Ник я хвана за тила, отвърна на целувката й, езикът му проникна в устата й. Телата им се притиснаха едно към друго и сякаш се сляха. После той спусна ръце към твърдия й задник, стисна го толкова силно, че хълбоците й потръпнаха. Горещата му ръка вече се плъзгаше под полата й, по голата й кожа.

Катерин целуна ухото му и прошепна:

— Хайде да си вървим!

Оставиха Рокси на дансинга. Тя се втренчи след тях, в леденосините й очи проблясваше студена ярост.

Глава четиринадесета

Бяха в спалнята ма градската й къща, две голи тела върху голямото месингово легло. Десетина огледала по стените и тавана отразяваха разгорещената им игра.

Той лежеше върху нея, притискаше я с тежестта си към леглото, вклинен дълбоко в нея, тазът му се движеше енергично. Езикът му се плъзна по раменете и шията й, после надолу по браздата между гърдите й, устните му се сключиха на зърното й и го засмукаха.

Катерин стенеше под него, отдадена цяла на чистата животинска похот на акта. Извиваше гръб, притискаше гърди към устата му, изкрещя, висок птичи вик, когато зъбите му заръфаха зърното й и го захапаха.

Краката й бяха широко разтворени, сключени зад гърба му като колан. Червените й нокти се забиха в кожата на гърба му и я раздраха, оставяйки кървави следи. Колкото по-силно я чукаше, толкова по-дълбоки ставаха раните, но болката и удоволствието се смесиха и зазвънтяха като наркотик в трескавия му мозък. Кръв потече на топли солени струи от гърба му и закана по белия чаршаф.

Катерин се изви под него, обърна се по корем. Той я подхвана и вдигна задника й към себе си. Наведе се, целуна тила й, езикът му проследи прешлените на гръбнака й. После отново се заби в нея, разтърсвайки я с пронизващи, яростни удари.

Сега Катерин се надвеси над него, целуна го дълбоко, протегна ръце над главата му и гърдите й се изсипаха в лицето му. Тя измъкна изпод възглавницата бял копринен шал, залюля го над лицето му, примамвайки го да се впусне в една игра, която можеше да свърши със смърт или екстаз.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Ход королевы
Ход королевы

Бет Хармон – тихая, угрюмая и, на первый взгляд, ничем не примечательная восьмилетняя девочка, которую отправляют в приют после гибели матери. Она лишена любви и эмоциональной поддержки. Ее круг общения – еще одна сирота и сторож, который учит Бет играть в шахматы, которые постепенно становятся для нее смыслом жизни. По мере взросления юный гений начинает злоупотреблять транквилизаторами и алкоголем, сбегая тем самым от реальности. Лишь во время игры в шахматы ее мысли проясняются, и она может возвращать себе контроль. Уже в шестнадцать лет Бет становится участником Открытого чемпионата США по шахматам. Но параллельно ее стремлению отточить свои навыки на профессиональном уровне, ставки возрастают, ее изоляция обретает пугающий масштаб, а желание сбежать от реальности становится соблазнительнее. И наступает момент, когда ей предстоит сразиться с лучшим игроком мира. Сможет ли она победить или станет жертвой своих пристрастий, как это уже случалось в прошлом?

Уолтер Стоун Тевис

Современная русская и зарубежная проза