Първичен инстинкт

— Не знам. Просто не се страхувам от нея.

— Тая ти е засмукала ума между краката си, бе!

Тлъстата туристка на бара остави хамбургера си и хвърли отровен поглед към Гюс. Той й смигна пиянски и й махна с ръка.

— Не е вярно — възрази убедено Ник.

— Обаче е. Ти не ме слушаш с главата си, Ник.

— Знам какво правя.

— Изобщо не знаеш — Гюс отпи още кафе и намести шапката на главата си. — Чуй ме сега. Вътрешният отдел е напипал нещо за Марти Нилсен. Общо взето много интересно.

— Какво са открили?

— Всичко по реда си, синко. Много интересно, както ти казах, и мухоловците правят всичко възможно да предотвратят изтичането на информация от гнезденцето си. Но старият Гюс, всекиму приятел, никому враг, научи.

— Какво научи?

— Че ВО са открили сейф с петдесет хиляди долара. Нилсен го наел преди три месеца. Бил само веднъж там. Сложил парите и никога повече не се появил… Аз, значи аз бих ходил да го навестявам на всеки няколко дни, разбираш ли какво искам да ти кажа…

Гюс се усмихна цинично на дебелата туристка.

— Но това е безсмислено. Преди три месеца тя изобщо не ме познаваше.

— А може би изобщо не е била тя. Щом си във Вътрешния отдел, винаги ти се откриват възможности за нещо странично. Никой не ти гледа в ръцете. Щом си от ВО, няма защо да се боиш от ВО. Така ли е, или съм прав?

— Тя му е платила.

Гюс Моран вдигна рамене.

— Е, какво ли знам и аз? Аз съм само един стар градски каубой, който внимава да не падне от седлото.

— Ела, да се махаме оттук.

— Окей, партньор!

Вратата на раздрънкания севил ’80 се оказа сериозно препятствие за Гюс. Ясно беше като бял ден, че човекът не е в състояние да шофира.

— Искаш ли да те закарам? Нали знаеш какво се казва за приятели, които са оставили…

— Не съм пиян.

— Знам, само си помислих, че ще поискаш аз да те закарам, защото ти си имаш достатъчно грижи.

— В твоята скапана таратайка. Не, по дяволите. Не искам да излизам в пенсия по инвалидност. Искам пълна пенсия и хубав златен „сейко“.

Най-солидният аргумент на Гюс беше, че предната седалка на стария, разяден вече от ръждата кадилак е широка и удобна като диван в дневна. В мустанга напротив беше тясно като в корабна кухня.

— Добре де, ще те закарам с твоя сандък.

Гюс го погледна, дълбоко оскърбен.

— Този сандък, мойто момче, случайно е кадилак кабриолет. Да не мислиш, че ще те оставя да караш моя кадилак кабриолет? Няма да допусна откачен идиот като тебе да кара моя кадилак кабриолет.

— Гюс!

— Разкарай се, момчето ми, аз потеглям.

Той се намести с труд в колата си и запали мотора. Форсира го няколко пъти като драгстер, после включи на първа и потегли с трясък, оставяйки гъст облак дим след себе си. Ник продължи да чува мотора и скърцащите спирачки на стария кадилак поне още три преки. Той поклати глава и се помоли Гюс да се добере цял до дома си.

После тръгна бавно към колата си. Повтаряше си думите му, размишляваше за Катерин Трамел и Нилсен. Как ли бе установила контакт с него? Откъде е знаела, че той ще е в състояние да получи документите. Естествено, не съществуваше доказателство, че тя действително е получила делото от Нилсен. Единственото, което можеше да се обясни, бе мотивът на Нилсен: той е продал делото, понеже мразеше Кърън. Парите са били само дребно допълнение, нещо странично.

Ник така бе потънал в мислите си, че не забеляза как една кола зад него се отдели от бордюра и го последва. Чу я едва когато шофьорът подкара с пълна газ.

Никой шум не може да се сбърка с мотора на лотус на пълни обороти. Черната кола полетя по тясната улица като снаряд и се насочи към Ник. Той я зърна за миг едва когато го блъсна и преметна над лъскавия си покрив. Шофьорът закова рязко. Моторът изрева, колата потегли на заден ход право към Ник.

Този път той навреме отскочи встрани, хвърли се към мустанга си, преди лотусът да го е размазал на асфалта.

Сега вече шофьорът — Катерин ли беше? — явно реши, че два опита за убийство са достатъчни за една вечер. Колата се засили по улицата и зави надясно.

За секунда Ник се озова зад волана на мустанга и потегли разярен след нея.

Лотусът се движеше към Норд Бийч, справяйки се без усилие със стръмната отсечка. Пресече ярко осветената зона на баровете с монокини и порнокината на Бродуей, изкачи хълма Валехо, сетне Кърни и Грийн. Ник беше по петите му, моторът на мустанга ръмжеше с все сила.

Лотусът пое по Телеграф Хил, най-високата точка на ситито, толкова стръмен хълм, че някои от улиците му са чисто и просто дълги бетонни стълби. Ник здравата пришпори мустанга, заби в пода педала на газта и подкара по стъпалата. Той бързаше към една стратегически важна точка на върха на хълма, тясна права отсечка, където щеше да пресече пътя на другата кола.

Мустангът подскачаше по стълбите, ауспухът и заглушителят дрънчаха в земята, всеки шев на рамата пукаше, но мощният мотор все пак изведе колата до края на стълбата. Там Ник зави наляво, към Кърни.