Първичен инстинкт

— Добре тогава. — Гюс подкара към Бей Бридж и Ийст Бей, продължавайки със своите разкрития. — Съквартирантката не е всичко, което надуших. Знаеше ли, че Бет Гарнър има частна практика? Делят си с още един психар кабинет на улица Ван Нес. И знаеш ли кой е любимият му пациент? Или по-скоро е бил любимият, му пациент? Джони Боз, шибаният рокаджия! Гюс изрева от удоволствие и удари волана. — Катерин Трамел знае това и си прави сметчици да изкара Бет откачената убийца с шилото. Губиш, синко, губиш! — Той погледна предизвикателно Ник, очаквайки някой твърде цветист отговор. Обаче Ник стоеше неподвижно до него с каменна физиономия.

Гюс се почуди, защото партньорът му никога не се даваше без бой.

— Какво, по дяволите, става с теб?

— Млъкни, Гюс!

Гюс вдигна рамене.

— Извинявай, че си позволих да отворя уста.

Изминаха останалия път до Оукланд, потънали в дълбоко мълчание.

Пил Хил беше в Северен Оукланд — комплекс от административни сгради и клиники, медицинският център на Ийст Бей. Гюс насочи кадилака към една модерна сграда, същинска кула от канцеларии, и паркира. Двамата слязоха от колата.

— Къде си тръгнал? — попита Гюс.

— Идвам с теб.

— Хм, ти си в отпуск, а това тук няма да продължи дълго. Ще се върна след минута.

— Няма ли поне да ми кажеш къде отиваш?

— Номер 405. Просто почакай в колата, докато се върна. Сетне ще пийнем нещо и ще ти разкажа цялата история.

Ник се поколеба за миг.

— Това е мое проучване, Ник, дай ми шанс.

Ник кимна неохотно. Върна се обратно в колата, а Гюс се отправи към сградата.

Тя изглеждаше пуста, но не беше заключена, а асансьорът в партера зееше отворен. Гюс влезе и натисна бутона за четвъртия етаж. Асансьорът се качи един етаж по-горе и спря, вратите се разтвориха.

Гюс натисна отново копчето и изруга тихо. Асансьорът тръгна и спря на третия етаж. Вратите се отвориха и той видя празния коридор.

— По дяволите! — Гюс ненавиждаше модерната техника.

Асансьорът още веднъж пое нагоре.

Вратите се разтвориха за последен път и Гюс тръгна да излиза в полуосветения коридор на четвъртия етаж. Той не очакваше да срещне тук някого, затова зърна само за миг сянката на дългата руса коса и блясъка на шилото за лед. Зърна блясъка само за миг, преди да се забие в шията му.

Ник седеше отпуснат в колата, когато внезапно нещо в историята на Гюс го стресна, порази го със силата на ъперкът. Обадила се бе съквартирантката на Катерин от първата й студентска година… Но защо тази услужливост? Какво се криеше зад нея? Някой беше позвънил на Гюс, за да го подмами право в капана, само така беше!

Ник излетя от колата и се втурна към сградата. Хвърли се към стълбите, вземайки по три стъпала наведнъж, и блъсна с все сила металната противопожарна врата на четвъртия етаж.

Гюс лежеше свит в отворената врата на асансьора. Кръв бликаше от десетките рани по шията, брадата и страните му. Вратите тръгваха да се затварят, но се блъскаха в кървящото тяло и отново се връщаха.

— Гюс! — изкрещя Ник. Падна на колене пред партньора си и се опита да спре с ръце кръвта. Топлите струи потекоха между пръстите му като червена лава.

Очите на Гюс бяха стъклени, животът изтичаше с всяка секунда от тялото му, смъртта хъркаше в гърлото му.

— Гюс! Гюс! — изстена Ник. — Недей, моля те!

Гюс потръпна, и застина. Ник беше целият в кръв. Изтръгна пистолета от кобура на партньора си. Асансьорът беше блокиран, а той не бе видял никого по стълбите. Който и да беше убил Гюс, трябваше да е тук, на този етаж.

Чу се някакъв шум. Ник се завъртя и видя пред себе си точно когото очакваше.

— Не мърдай! — изрева той, заел стойка за стрелба. Дулото на пистолета сочеше право в гърдите на Бет Гарнър.

Тя пребледня и се разтрепери, ръцете й се скриха в джобовете на шлифера.

— Какво правиш тук?

— Извади си ръцете!

— Къде е Гюс? На телефонния ми секретар имаше съобщение, че ще ме чака тук. Къде е Гюс?

Тя държеше нещо в десния джоб на шлифера си.

— Извади проклетите си ръце! — изкрещя Ник. — Не мърдай!

— Ник, моля те… — пристъпи тя напред.

— Не мърдай! — Той освободи предпазителя. — Знам всичко за мъжа ти.

Бет пребледня още повече.

— За мъжа ми?

— Знам, че си падаш по момичета. Още ли си падащ по момичета, Бет?

— Моля? — тя се усмихна странно, с примирена, разбираща усмивка и направи още една крачка към него.

— Извади ръцете от джобовете!

— Но какво става с теб? — Тя тръгна към него, ръката й излезе от джоба.

Ник стреля веднъж. Пукотът взриви тишината и отекна хиляди пъти по коридора. Куршумът удари Бет в гърдите, отхвърли я назад и я събори на пода.

Той не отмести веднага пистолета. Бет още беше жива. Ник падна на колене и измъкна дясната й ръка от джоба. Беше стиснала в юмрук ключодържателя си. Нямаше пистолет.

Бет прошепна нещо толкова тихо, че той трябваше да се наведе, докато дъхът й почти докосна ухото му.

Последните й думи бяха:

— Но аз те обичах…

— Как можа да ти хрумне, че е имала пистолет? — Фил Уокър стоеше пред Ник объркан и потресен.