Първичен инстинкт

Гюс Моран беше мъртъв, Бет Гарнър беше мъртва, а Кърън сякаш се бе превърнал в зомби. Наоколо работеше дежурният екип — лекарят, типовете от Вътрешния отдел, униформени полицаи, но очите на Ник почти не забелязваха суматохата.

— Какво по дяволите е правила Бет тук? Какво търсеше тук, Гюс? — Уокър искаше отговори, но да ги чака от Ник беше също толкова безсмислено, както да се разговаря с електрически стълб. — Ти какво правеше тук, Ник?

Сам Андрюс потупа Уокър по рамото.

— Открих нещо, лейтенант.

— Какво има?

Един от съдебния екип държеше в ръцете си полицейски дъждобран.

— Намерих го на стълбите, горе на петия етаж. Има пресни следи от кръв, а в джоба открих руса перука и шило за лед.

Той извади от джоба шилото.

— И вижте тук!

От вътрешната страна на дъждобрана, на хастара бяха зашити инициалите на полицията на Сан Франциско.

Уокър прокара пръсти през косата си:

— Божичко!

Нямаха повече работа в Оукланд и целият екип се отправи от другата страна на залива, към Сан Франциско и жилището на Бет Гарнър в Марина Дистрикт. Те нахлуха в сградата, втурнаха се по стълбите като взвод морски десантници, които превземат бряг. Ник влезе след тях, спомняйки си нещо, което Гюс каза веднъж. Чу скърцащия глас на партньора си толкова ясно, сякаш е застанал до него: „Никога не се оставяй да те убият, Ник, защото това ще е краят на спокойствието ти“.

— Лейтенант — извика Андрюс, — намерихме един пистолет. Трийсет и осми калибър. Зад книгите в библиотеката.

— Дайте го за балистична експертиза — нареди Уокър.

— Има и още нещо…

— Какво?

— Снимки. Снимки на Катерин Трамел.

Това съобщение пробуди Ник от унеса му. Той последва Уокър в спалнята. Тоалетката на Бет приличаше на музей на Катерин Трамел. Там бяха книгите й, до тях купчина фотографии: Катерин в колежа, Катерин с Мани Васкес, Катерин с Джони Боа, Катерин с Рокси.

Уокър се обърна към Ник.

— Е, мисля, че сега всичко е ясно.

Късно през нощта екипът на Уокър се събра в бюрото на отдел „Убийства“. В помещението цареше трескава активност. Талкът беше наредил случаят да бъде приключен до разсъмване. Той планираше пресконференция, както съобщи, и не искаше да останат каквито и да било неясноти.

Дъждобранът и русата перука лежаха хвърлени на едно писалище.

— Нейният номер, кръвта на Гюс — съобщи Андрюс.

— Трябва да те е чула да идваш — каза Уокър — и е захвърлила всичко на стълбите.

Андрюс зачете от бележника си:

— В сградата няма стая номер 405. Съквартирантката на Катерин Трамел от първата година е мъртва. Починала е преди две години от левкемия. Получихме по факса копие от смъртния акт.

— Нещо друго?

— Да. И то е върхът. Балистиците казват, че револверът, който открихме в нейното жилище, е бил използван при Нилсен. Няма регистрация. Бихме могли да го сравним с оня, с който е убит мъжът на Бет. Шилото е същият модел като при Джони Боз.

Ник сякаш не ги чуваше. Стоеше все така тихо, облекчен дълбоко в себе си, че Катерин е извън подозрение.

— Има ли връзка между Бет и Боз?

Андрюс кимна.

— Да. Психиатърът на Джони Боз каза, че ги е запознал на едно коледно парти в къщата си преди около година. Каза, че те наистина си паднали един по друг.

Уокър потупа леко Ник по рамото.

— Човек никога не знае какво може да очаква от хората, не мислиш ли? Дори от тези, които си въобразява, че познава отлично.

Това не беше единственото потупване по рамото, което получи Ник тази нощ. Талкът потисна гордостта си и му стисна ръка.

— Поздравления, Кърън — процеди той през зъби.

Глава двадесет и първа

Макар че грижливо подготвяната пресконференция на Талкът беше насрочена за сутринта, новината за обрата в разследването се разнесе веднага. Съобщиха я по нощните новини и на първо време я узнаха само мъчените от безсъние, нощните птици и информационните маниаци. И Катерин Трамел, разбира се.

Когато най-сетне се прибра, Ник я откри пред вратата си. Изглеждаше млада, свежа, крехка и трескава.

Ник я погледна безизразно.

— Не мога да си позволя това — каза тя. — Не мога да си позволя да те обичам. Не мога да си позволя да… не мога… не мога…

Ник пристъпи към нея, взе я в ръцете си и я притисна към себе си.

В очите им имаше сълзи.

— Не искам да направя това… Моля… Не искам да го направя… Губя всички. Не искам да те загубя. Не искам…

Той я прегърна по-силно, поведе я към спалнята, съблече я нежно и я сложи внимателно на леглото, наведе се над нея, зацелува лицето, гърдите й. Ръцете й се повдигнаха, обвиха шията му и го привлякоха надолу, голото й тяло се притисна към неговото.

После той беше върху нея, правеше любов с нея, нежно, почти незабележимо се движеше в нея. Сълзите в очите им блестяха на слабата светлина.

Те свършиха заедно, обливаха ги меките вълни на блаженството, непомерното удоволствие ги водеше през тихите тъмни мигове на нощта.

По-късно лежаха един до друг на леглото. Ник беше вперил поглед в тавана, към който бавно се изкачваше димът от цигарата му.

Катерин се обърна на другата страна, скри лице.

— Какво ще правим сега, Ник?

След малко той отвърна: