Първичен инстинкт

Бюрократичните несгоди на Ник не бяха свършили за този ден. След като остави Бет Гарнър, той слезе четири етажа по-долу, от тишината на администрацията в проглушителния хаос на детективските бюра. Завари обичайното кротко безумие от звънящи телефони, тракащи машини и заядливи детективи, които тормозеха заподозрените и самите себе си. Контролът върху убийствата в такъв щур град като Сан Франциско не е подходящо занимание за любителите на тихите работни кътчета. Всъщност Кърън обичаше едва овладяната анархия в бюрото и приемаше шумната бъркотия за своя естествена среда. Днес обаче тя го подразни, понеже отразяваше безпокойството, което изпитваше той самият: убийството на Джони Боз, очевидните симпатии на Бет Гарнър, тънката усмивка и знаещите очи на Катерин Трамел.

Гюс Моран го посрещна с друга неприятна новина. Възрастният детектив се надигна при появата му.

— Талкът е при Уокър.

— Страхотно.

— Продължава да наблюдава, ако питаш мен. Не е наблюдавал достатъчно тази сутрин.

— Нали ти сам каза, че е шибан наблюдател.

— Как беше при добрата госпожа доктор?

— Още й липсвам…

Гюс отвори вратата към офиса на Уокър.

— Ей, това момиче много се връзва!

Навалицата в бюрото на шефа на отдел „Убийства“ почти не се различаваше от стълпотворението на ченгета в спалните покои на Джони Боз. Хариган и Ендрюс бяха прекарали деня в събиране на данни за частния живот на Боз, за сделките, приятелите, враговете му. Имаха и резултатите от огледа на местопроизшествието и очакваха сега Моран и Кърън, за да блеснат с всичките си знания. Уокър изглеждаше твърде напрегнат и изнервен, но понеже сам бе настоял Ник да спази часа си при Бет Гарнър, нямаше никакви основания да се оплаква от закъснението му. Талкът не бе загубил нищо от високомерното си спокойствие.

Ник и Гюс още не бяха затворили вратата, когато Уокър се надигна от стола си:

— Хайде тогава!

В същия миг, като че му бяха натиснали някакво копче, Хариган зачете от бележника си:

— Шестнадесет прободни рани по гърдите и шията. Никакви отпечатъци, няма насилствено влизане, нищо не липсва.

— С други думи — рече Моран, сядайки, — никакво нищо.

— Остави човека да довърши — сряза го Кърън. Той наля две чаши кафе от каната до прозореца, сипа сметана и захар в едната, както обичаше Гюс.

— Благодаря ти, Ник! — каза саркастично Хариган. — Наистина съм ти признателен! — Той не беше работил цял ден по случая, за да се остави да го подиграват тези двамата.

— На вашите услуги, офицер! — отвърна. Ник. Сложи едната чаша пред Гюс и отпи от своята.

— По шилото за лед нямаше отпечатъци — взе думата Ендрюс, идвайки на помощ на колегата си, — изобщо АГ…

— А-Ге ли? — попита Талкът.

— Абсолютна гадост… — преведе Гюс. И додаде сякаш на себе си — … Капитане.

— Това шило за лед може да се купи поне в хиляда магазина — във всеки търговски център, във всяка железария, във всеки крайпътен магазин, дори в „Андронико“. И петстотин полицаи да пратиш, пак няма да има полза.

— А шалът? — попита Кърън.

— Скъп. От „Хермес“. Шестстотин долара — Хариган поклати удивено глава. — Шестстотин долара за един шал. Кой има толкова мангизи!

— Богатите хора — обясни, му Гюс.

— Да де, знам, обаче шестстотин долара… за един шал!

— Хариган! — върна го Уокър на темата.

— Питах при „Хермес“. Имат филиал на Юнион Скуеър. Продават около осем шала от този вид на седмица само в града. Имат няколко магазина в Марин и още един филиал в Сан Рафаел. И там около осем-десет шала седмично. Около Коледа повече, така ми казаха. Според тях продават около двайсет хиляди годишно по света. Това прави дванайсет милиона долара годишно за шаловете! Боже мили!

— Бихме могли да се концентрираме върху продажбите в областта на залива — каза Уокър. — Не е съвсем безнадеждно. Ако обаче го е купила в Хонконг или Париж, нямаме никакъв шанс да открием следа.

— Тя ли? — обади се Моран. — Откъде знаете, че е била „тя“?

— Някакви доказателства, че е правил секс с мъж? — Уокър отправи въпроса си към Ендрюс и Хариган.

Двамата детективи поклатиха глави.

— Не.

— Трябва да е била някоя „тя“, Гюс.

— Да — присъедини се Ендрюс. — Нищо в историята на Боз не говори, че се е интересувал от мъже.

— Няма мъже за Боз! — обяви Гюс.

— Кажете ни за него — намеси се Кърън.

— Прахът наистина беше кокаин, Ник…

Кърън и Талкът кръстосаха погледи като мечове.

— … висококачествен, добра стока. Пробата беше няколко класи над всичко, което напоследък е сменило собственика си в този град. Повечето кокаин, който се появява тук, не е точно върхът. А това тук е висококачествен материал от великата епоха на Рейгън…

— Някои хора са толкова изостанали — поклати глава Гюс Моран, — толкова демоде!

Всички ченгета, включително и Уокър, но без Талкът, се засмяха. Последната модна акция на Гюс беше се състояла през 1974 г. Тогава той се сдоби със спортен костюм, който обличаше и досега от време на време за всеобща покруса.

— Да — продължи Ендрюс. — Инхалирал го е, има следи по устните и по пениса му…

— Инхалирал е с пениса си? — почуди се Моран.

Ендрюс се усмихна.