Първичен страх

Те се върнаха обратно в офиса и Мартин сложи касетката във видеото. Седна в стаята срещу монитора и натисна копчето. Първите десет минути имаше запис на една литургия. Бяха заснети две момчета на олтара, които помагаха на епископа, но Гудмън не позна нито едно от тях. Те бяха малки и Гудмън предположи, че не са членове на „Момчетата от олтара“. Може би касетката наистина беше образователна, помисли си Гудмън, чувствайки се малко глупаво. После екранът се изчисти и след няколко секунди се появи нова сцена. Една спалня.

Почва се, помисли си Гудмън.

Момичето влезе на сцената първа. Тя беше дребна, русата й коса беше хваната на опашка, гърдите й напъпили, лицето й, въпреки яркия грим около бледосините очи, беше едно було на невинност. Беше облечена в дълга до глезените памучна престилка и изглеждаше на около двайсет години. Не изглеждаше уплашена, а доста неспокойна, дори малко дръзка. Някъде извън камерата се чуваше песен на „Би Джийз“. Момичето влезе в кадър и започна да танцува с музиката, отначало с неясно безразличие. Чуха се развълнувани аплодисменти от двама-трима души извън кадър. Подтикната от невидимата публика, тя ускори темпото. Завъртя се, престилката се повдигна и разкри една гледка с черни чорапи. Заедно с все по-бързия танц престилката се повдигна повече и се видяха долнокачествени жартиери и черни слипове под невинната рокля.

В този момент един глас зад екрана каза: „Добре, Били, твой ред е.“ Едно високо слабо момче с плътни панталони и копринена риза влезе в кадър и започна да играе с момичето. Представлението стана по-вълнуващо и по-секси. Гласът извън кадър започна да дава инструкции, нареждайки им да направят така наречения бавен стриптийз, докато и двамата останаха голи. После инструкциите станаха по-определени и по-сексуално ориентирани. Накрая гласът нареди на Питър да излезе на сцената.

Моли, Том и Мартин гледаха безмълвно, докато гласът зад кадъра дирижираше това, което беше известно като menage a trois. После касетката рязко свърши. Тримата стояха безмълвни, докато Вейл пренавиваше касетката. Той се обърна към Моли.

— Ще ни извиниш ли за минутка, Моли?

Тя не изглеждаше притеснена от молбата.

— Какво ще кажете да си пийнем? — каза тя. — Май по една чашка ще дойде добре след видяното.

— Хубава идея — каза Гудмън.

Тя отиде в кухнята.

— Окей, откъде взе касетката, Том? — попита Вейл, когато останаха сами.

— Виж, това, което не знаеш…

— Откъде взе проклетата касетка?

— От спалнята на епископа. Беше в килера с другите касетки от богослуженията.

— Ти си задигнал веществено доказателство от мястото на престъплението?

— Просто я взех назаем.

— Господи, та те имат инвентарен списък на тези касетки.

— Взех една празна касетка и ги смених.

Разтревожен, но впечатлен, Вейл не знаеше дали да се смее, или да се сърди.

— Всичко, което знаем, е, че те са я гледали — каза той.

— Едва ли. Щеше да бъде в стаята с доказателствата. Няма да оставят такова нещо да се въргаля наоколо.

— Ако Венъбъл разбере за това, с твоята кариера е свършено, преди още да е започнала. Вероятно и двамата ще трябва да практикуваме в Боливия, без право да се явяваме пред съда.

— Значи… ще ида и ще ги сменя отново.

— Не съм казвал такова нещо — сърдито каза Вейл. — Това е дяволски удар. Сега трябва да обмислим какво да направим.

Моли се върна в стаята, носейки напитките върху малък поднос. Докато ги слагаше на масата, Вейл каза:

— Моли, искам с никого да не споделяш това, което видя преди малко, дори и със съдията и Наоми, докато аз не ти кажа.

— Нито дори с Аарон?

Вейл се замисли за минутка, после каза:

— Не му казвай, че си видяла касетката, просто му кажи какво е докладвал Том. Във всеки случай Аарон го няма в нея. Знаем ли кои са другите?

— Високото момче е Били Джордан — каза Гудмън. — Ниският е едно момче на име Питър. Момичето е Линда.

— Линда, приятелката на Аарон?

Гудмън кимна.

— Господи! — каза Вейл. Той погледна към Моли. — Епископ Ричард Рашмън, Франк Купра на детското порно. Нищо чудно, че децата са превъртели.

— Така че какво ще правим? — попита Гудмън.

Вейл не отговори. Стана и започна да обикаля стаята.

— Той мисли — каза Гудмън на Моли.

— Мартин, инсинуациите тук са огромни — каза Моли. — Религиозната и сексуална дезориентация водят до психическо разстройство. Първо, преподобният Шекълс го праща в ада. После баща му го завежда в живия ад, дупката. Прелъстен е от учителката си. Епископът не само развращава сексуалните му преживявания, но му казва, че като го прави, се отървава от дявола. И приятелката му е сексуална жертва! На мен ми изглежда…

Вейл вдигна ръка и я спря. Погледна към Гудмън.

— Как ще го докажем?

— Какво да докажем?

— Това, че зловещият глас зад кадър е на епископ Рашмън. Епископът никога не се показва. Без желязно потвърждение прокуратурата ще твърди, че гласът може да принадлежи на всекиго. Ти каза, че Алекс няма да свидетелства.

— Моето предположение е, че Алекс сега е на път за Аляска — каза Гудмън обезсърчено.

— А Питър и Линда?

— Трябва първо да ги намерим — и да ги убедим да застанат на свидетелската скамейка.