Първичен страх

— Ето какво искам да кажа. Че не е така ясно като да кажем отпечатъка от пръсти. Един отпечатък от пръст е недвусмислен. Наистина не можеш да оспориш това. Ако го има, значи го има. Но психическото разстройство? Тук имаме несигурност.

— Учим се — каза тя. — Знаем симптомите, обикновено можем да разграничим самото разстройство, дори да кажем какво го е причинило. И много пъти успяваме да излекуваме пациента.

— Нека просто приемем, че Аарон е убил епископа, че е действал, воден от някакво мрачно разстройство. Мислиш ли наистина, че той може да бъде излекуван, след като е направил нещо толкова… ненормално?

— Ако не мислех така, щях да напусна.

— Какво те накара да се занимаваш с тази професия?

— Брат ми е в състояние на кататония вече десет години.

— Боже мой! Какво се е случило?

— Виетнам! Върна се оттам и постепенно се премести в друга страна, едно място, което си е измислил. Предполагам, че подсъзнателно се обвинявам, че не съм помогнала, но ние не знаехме. Знаехме, че страда, но вероятно сме смятали, че ще го превъзмогне. Едва от скоро започнаха да се занимават с този проблем. През Първата световна война са го наричали психическо разстройство вследствие тежки бойни условия. През Втората световна война е било бойно изтощение. Сега е индентифицирано като форма на психическа травма, наречена синдром на посттравматичен стрес.

— Как се справяте с това?

— Зависи от индивида. Но аз си имам теория, че обичта, любовта, общуването… и прошката… може да са много свързани с това.

— Прошка?

— Замесена е огромна вина. Те наистина са били третирани зле, след като са се върнали. Сякаш са се прокраднали обратно като нежелани деца. Имало е доста отчуждение.

— Аз защитавах един ветеран от Виетнам, който стрелял в някакъв чиновник. Не го беше убил и това просто е било голям късмет.

— Какво стана с него?

— Три години за въоръжен грабеж, но лежа осемнайсет месеца. Съдът беше снизходителен заради преживяното във Виетнам. Той твърдеше, че винаги носел огнестрелно оръжие у себе си — за него това е било като фетиш…

— Условна мания — каза тя. — Вероятно това дълго е било критичен момент за него, за да оцелее.

— Така каза и той. Във всеки случай притежателят на магазина е бил кореец. Те започнали спор за нещо глупаво и Джери загубил самообладание, припомнил си Виетнам. Човекът бил ориенталец и — бум — гръмнал го в рамото. После — и тази част областният прокурор не можа да преглътне — той каза, че не искал да признае, че е изпаднал в дива ярост, така че грабнал двайсет долара от касата, за да изглежда като обир. Факт е, че не използвах това. Съдебните заседатели нямаше да го приемат.

— Вероятно е било вярно.

— Знам, че е било вярно, вярвах му още от началото, но в съда истината понякога може да бъде вредна за здравето на клиента ти. Някои съдебни заседатели няма да приемат факта, че истината може да бъде по-странна от измислицата.

— Професията ти е много особена, мистър Вейл.

— Виж кой ми го казва.

Звънецът на предната врата сложи край на дискусията.

— Колко е часът? — попита Вейл.

— Около осем.

— Чудя се кой, по дяволите, може да е това?

Той слезе на долния етаж и отвори предната врата. Един раздърпан Гудмън стоеше на прага.

— Искаш ли да погледаш филм? — каза той.

20.

— Какво е станало с ръката ти! — попита Моли.

Гудмън погледна към подутата си китка и се усмихна с половин уста.

— Това, което открих, е, че все още има малко експлозив в нея.

Тя нежно взе ръката му и прекара пръсти по нея.

— Има ли нещо счупено?

— Не знам. Тя е безчувствена вече от пет години.

— Ела в кухнята, ще й сложа малко лед и ще извикаме доктор.

— Никакъв доктор. Лед да, но имам алергия към докторите — тоест лекарите.

Тя се усмихна и го поведе към кухнята.

— Какво има на касетката? — каза Вейл.

— Нека първо му оправим ръката — каза Моли.

— Забрави за ръката му. Тя винаги изглежда такава.

— Е, благодаря ти — каза Гудмън и погледна към Моли доста жално. — Много боли — каза той.

Вейл завъртя очи. Моли извади един поднос с лед, сложи няколко кубчета в една кърпа за бърсане на чинии. После я сложи върху разбитата ръка.

— Ох — изстена Гудмън и затвори очи.

— Преструва се — изръмжа Вейл. — Знам кога човек се преструва и това определено е преструвка.

— Откъде знаеш? — поиска да разбере Гудмън.

— Познавам преструвката, когато я видя. Това е една от дарбите ми. Нека чуем сега за твоите подвизи.

Докато Моли увиваше една кърпа около компреса с лед, който тя несръчно беше поставила върху подутата ръка на Гудмън, той бавно и подробно разказа за сблъсъка си с Алекс и Батмън и разговора след това. Неговите коментари бяха посрещнати с учудване и шок.

— Епископът е участвал в това и го е режисирал?

— Така каза момчето, но нека първо видим касетката.