Първият гроб отдясно

— Ако ти кажа, ще изгубя всякакво предимство.

— Аха — промълвих. Едно парче от пъзела вече беше на мястото си. — Типичният генерал с повече фокуси в ръкава си от професионален факир.

Той сведе лице, сякаш засрамен.

— Това беше много отдавна.

Тялото му лъщеше от дребни капчици пот редом с моето и не можех да се въздържа да не се любувам на изящните му очертания. Внезапно забелязах, че целият е покрит с белези, някои мънички, други — не чак толкова. Запитах се дали са резултат от живота му с Ърл Уокър или са от времето, когато е бил генерал в ада.

— Какво имаше предвид преди малко, като каза, че Сатаната те е търсил в минало време?

Той закръжи с пръст около пъпа ми и по тялото ми отново плъзнаха сладки тръпки.

— Имах предвид, че вече не ме търси.

— Отказа ли се? — попитах с надежда.

— Не. Намери ме.

Зяпнах от изненада и тревога.

— Но това не е ли лошо?

— Много.

Седнах, за да виждам лицето му по-добре.

— Тогава трябва да се скриеш пак. Отиди пак, където беше преди, и хубаво се скрий.

Но вече го бях изгубила. Нещо извън моя сетивен обхват бе грабнало вниманието му. Мигом скочи на крака, обвит в черната мантия с качулка. Огледах наоколо, но онова, което виждаше той, остана недостъпно за мен. Притесних се, особено с оглед на картините, на които току-що бях станала свидетел.

— Рейес — прошепнах, но преди още да съм изрекла името му, той беше пред мен и затули устата ми с ръка.

Мантията му погъделичка кожата ми и я наелектризира. С горящи очи той премина във флуидната си форма и за кратко съществуваше едновременно на две плоскости. След миг свали ръка и на нейно място постави устата си. Даде ми целувка, от която потреперих, въпреки ограждащата ме топлина.

— Помни — каза той, преди да изчезне. — Ако те намерят, ще имат достъп до всичко, което е свято. Порталите трябва да останат скрити на всяка цена.

Преглътнах мъчително, тъй като гласът му бе пропит с настойчива тъга.

— Какво значи на всяка цена? — попитах, като почти знаех отговора, преди той да ми го каже.

— Ако те открият, трябва да прекъсна жизнената ти сила, да затворя портала.

Прониза ме шок като мълния.

— Тоест?

Той притисна чело към моето и затвори очи, преди да промълви:

— Ще трябва да те убия.

Разпиля се и изчезна с последна милувка върху кожата ми и по косата ми, докато и тя отлетя. За пръв път в живота си знаех какво е заложено на карта. Вече имах отговорите, които бях търсила. И все пак не можех да не се чувствам донякъде предадена, макар че само себе си можех да обвинявам.

Знаех си, че да въртиш любов със сина на Сатаната не е на добро.

Глава 21

„Чистата съвест обикновено е признак на слаба памет.“

Стивън Райт

— Очевидно снощи твърде много си се забавлявала.

Опитах се да отворя клепачи и едновременно да се ориентирам къде съм, но не успях нито с едното.

— Нима съм още гола на пода на дневната?

Куки подсвирна.

— Охо, ти си се забавлявала повече, отколкото си мислех. — Тя приседна на ръба на леглото, раздруса го малко, за да ме подразни и съобщи: — Направих кафе.

О, две вълшебни думички. Ресниците ми потрепнаха и се вдигнаха при благословения вид на кафето, изникнало пред лицето ми. Докарах се някак до седнало положение и поех чашата от нея.

— Донесох ти и бурито за закуска — добави тя.

— Супер. — След дълга и яка глътка попитах: — Колко е часът?

— Ето как познах, че си се забавлявала снощи — засмя се тя. — Рядко се успиваш така. Плюс, че пижамата ти се търкаляше на пода в дневната. Прибрах повечето ти неща, но долнището е в ъгъла на господин Уонг, а там не припарвам. Е, сега ли ще си кажеш всичко или после?

Свих рамене и отвърнах:

— Може и сега, но ще трябва да се задоволиш със съкратения вариант.

— Дадено — каза тя, като също отпи от кафето си и с очакване ме загледа над ръба на чашата.

— Открих, че съм много по-трудна за убиване от обикновен човек.

Тя се смръщи удивена.

— Открих, че Роузи Хършил така и не е напуснала страната. Съпругът й я убил, преди да дойде да стреля срещу мен.

Смръщването й прерасна в силна тревога.

— Открих, че Рейес е богът на секса и оргазмите.

Сега пък объркване.

— Открих също, че е син на Сатаната и ако създанията от подземния свят ме открият, ще бъде принуден да ме убие.

Обратно към тревогата.

Позамислих се и заключих:

— Ами това са накратко новините от снощи. Мислиш ли, че страдам от психоза?

Тя примигна угрижена.

— Защото в момента здравият ми разум е единственото, което имам. А, и онова бурито за закуска.

Тя отново примигна.

— Гръм и мълнии, колко е часът? — попитах, като погледнах часовника.

Тя последва погледа ми, очевидно неспособна да продума. Не можех да си представя защо. Нали държеше чашата си с кафе в ръка.

Обаче беше почти девет. Скочих от леглото, забравила, че съм без дрехи, но припомнила си за болката във врата и хукнах към банята да се облека. По план в десет трябваше да изключат животоподдържащите системи на Рейес. Ако не уважаха възражението ми…

Не можех да мисля за това сега. Чичо Боб беше задействал съдийка по въпроса. Нямаше начин да не са го уважили.