Първият гроб отдясно

Тогава забелязах движение. Приближих глава. Вратата на Рейес беше отворена и се виждаше цялата му стая. Той се раздвижи, вдигна ръка към главата си и се огледа. Резолюцията беше толкова ниска, че беше трудно да се различат подробности, но извън всяко съмнение това беше Рейес. И беше буден. Сякаш събираше сили, той пое дълбоко дъх, за да се успокои, после се обърна към камерата и се усмихна. Той се усмихна! Палава, малко крива усмивка, която цялата ме разтопи.

Имаше засечка в записа, при която екранът замръзна и когато след част от секундата картината отново се възстанови, него го нямаше. Беше изчезнал буквално между два мига, оставил леглото си изпомачкано и празно.

— Къде е отишъл? — попитах смаяна служителя, който сви рамене.

— Надявах се ти да ни кажеш — намеси се чичо Боб.

Рейес наистина не беше от този свят, но способността да се дематериализира човешко тяло просто не съществуваше. Поне аз не знаех за такава. Разбира се, доскоро не знаех също и че Сатаната има син.

— Чичо Боб — заговорих в опит да се изплъзна от истината. — Вярно е, че не ти казах всичко.

— О, нима? — рече той и направи знак на служителя да излезе.

Изчаках го и добавих:

— Така и не ти казах всичко.

— За какво говориш? — попита той още по-озадачен от преди.

— Аз съм различна, знаеш това. Но не съм ти казвала точно колко съм различна.

— Добре — предпазливо продума той. — Колко точно си различна?

Не можех да си представя как бих донесла някаква полза, ако кажех на чичо Боб, че съм жътвар на души, а Рейес е син на Сатаната. Някои неща е по-добре да си останат премълчани.

— Да кажем просто, че съм по-различна, отколкото си представяш и че част от Рейес е свръх-свръхестествена.

— Коя част?

— Свръх-свръхестествената част.

— Нужно ми е нещо повече, Чарли — изрече той строго и направи крачка към мен. — Трябва да обясниш това.

Приседнах на стола на охраната със скован гръб и здраво стисната челюст. Та как можех да обясня дематериализирането на човешко тяло? Ако наистина това се бе случило.

В този момент влезе Нийл Госет. Първо погледна мен, а после направи извинителен жест към чичо Боб, сякаш споделяхме тайна с него. Всъщност така си и беше, само дето той не знаеше всички подробности.

— Господин Госет — каза чичо Боб и му протегна ръка.

— Детектив — отвърна Нийл и двамата се здрависаха. — Нещо ново?

Чичо Боб погледна към мъжете отзад и отговори:

— Нищо съществено.

И Чибо, и Нийл знаеха достатъчно, за да бъдат опасни. Но нито един от двамата не знаеше цялата история. Питах се колко дълго бих могла да отбивам въпросите им. И бездруго през последната седмица бях разкрила повече за себе си, отколкото през целия си живот. В известен смисъл имаше освобождаващ ефект, но беше и рисковано да поканя толкова много хора в своя свят. Бях го правила преди. И бях си платила скъпо.

— Кой е Дъч? — попита чичо Боб, като посочи към монитора и дъхът ми спря в гърлото.

Макар да не го бях докосвала, екранът сега беше черен. В центъра му имаше една-единствена дума, последвана от мигащия курсор. Заля ме такова всеобхватно облекчение, че се уплаших да не се свлека от стола. Рейес. Рейес Алегзандър Фароу беше жив. Дълго време останах взряна в прякора, който той ми бе дал в деня на раждането ми. Питах се дали ще е в състояние да дойде при мен, дали е възможно отново да сме заедно. После го усетих да докосва устата ми и знаех, че животът ми никога вече няма да е същият.

Забавни факти

Името на Чарли първоначално е било Харли Дейвидсън, ако щете вярвайте. Да, струвало си е да се опита.

Първоначално Чарли не е жътвар на души. По-скоро е саркастичен вариант на героинята в „Шепот от отвъдното“. Но агент, заинтригуван от сюжета в един по-ранен момент казва, че темата е изтъркана до смърт. Иска нещо по-сериозно. И така се ражда истинската Чарли Дейвидсън! (В последствие агентът я отхвърля.)

Даринда открадва името Рейес от едно хлапе, докато работи като преводачка, също както и името Федерико. Тя се надява да не им липсват.

Образът на чичо Боб е създаден въз основа на директора на гимназията в родния град на Даринда. Той не я харесва, така че никой да не му казва.

Прототип на Мизъри е яркочервения Джип Ранглър на брат й.

Трайността на вниманието на Чарли е подобна на тази на авторката.

Суопс (Гарет Суопс) е фамилията на най-добрия приятел на Даринда.