Първият гроб отдясно

После отново беше върху мен като огнено одеяло, пламъци се плъзнаха по момичешките ми места и тялото ми бе обзето от лудешко желание. Ръцете ми се бореха с дрехите му и той се издигна над мен с очи, пияни от грях. Широките му рамене, стена от твърди мускули, бяха покрити с татуировки. Те се движеха като живи и бележеха границите между рая и ада. Бяха до такава степен част от тялото му, че сякаш дишаха заедно с него. Прекарах пръсти по гърдите му, твърди като старинна стомана, после по коравия му като камък корем, който се свиваше под допира на дланите ми.

Накрая ръката ми се спусна още по-надолу към ерекцията, която пръстите ми едва обхващаха. Той остро изпусна дъх и задържа китката ми неподвижна, сякаш се бореше за контрол. Треперещ от желание се отдръпна назад, изправен на колене.

— Исках това да продължи дълго.

Аз пък го исках вътре в мен. Забравила болката в глезена се покачих върху него и стиснах челюст от желанието, лумнало в утробата ми. Той се стегна до плътността на фин мрамор, когато го плъзнах вътре, ръцете му се сключиха около мен и ме обездвижиха. Дадох му минута, като се наслаждавах на твърдостта, изпълваща ме докрай. Дори и напълно неподвижна, бях на ръба на оргазъм и далечното усещане се приближаваше с всеки дъх. Борех се срещу бавенето му, исках да се движа, да свърша. Извих гръб и напрегнах мускулите на краката си, но без резултат. Той ме държеше в непоклатима прегръдка.

После с гърлено стенание ме положи да легна и влезе по-дълбоко в мен с продължителен тласък. Поех голяма глътка въздух в дробовете си, задържах я, когато той се дръпна назад и проникна отново с агонизиращо бавни и влудяващо премерени движения. Измъчва ме в продължение на няколко дълги минути, като спираше точно когато бях на ръба, дръпваше се назад, а аз се вкопчвах в мускулестите му хълбоци и исках още. Започна бавно да ускорява ритъма, като ме подмамваше все по-близко към пъкления огън, пламнал в утробата ми, докато оргазмът не експлодира в мен. Заля ме цяла с продължително бликване на адреналин, докато всяка молекула от тялото ми запулсира. Отметнах глава назад и се понесох на вълната, като потръпвах от мощта й.

Той свърши мигове след мен и втори оргазъм избухна и плъзна по вените ми. Но този беше различен. Беше още по-наситен. По-съществен.

В главата ми изригваха една след друга нажежени до бяло звезди. Оформяха се галактики и видях раждането на вселената. Планети се събираха от разпилян материал под влияние на гравитация, която свързваше елементите по свой каприз. Газове и късове лед ставаха орбитиращи сфери — ярки на фона на черната вечност, а други пронизваха небето с невъзможна скорост.

Видях как се създава Земята и как се оформя магнитосферата й, като осигуряваше на яркото синьо кълбо щит от небето, за да се поддържа живота на него. Видях маса от суша да се разделя на части, видях издигането на ангелите и падението на неколцина. Предвождани от красиво създание, падналите се изпокриха под скали и в цепнатини из вселената, там, където течеше разтопена лава, издигаща се във вълни като земните морета.

Именно тогава, след кратката война между ангелите, бе роден Рейес. Почти идентичен с баща си, той бе създаден от топлината на супернова и изкован от земните стихии. Бързо се издигна сред околните и се превърна във велик и уважаван предводител. Властта му бе надвишавана само от баща му и той командваше милиони войници, един генерал сред крадци, дори по-красив и могъщ от баща си, с ключ към портите на ада, вписан в тялото си.

Ала гордостта на баща му не се поддаваше на смирение. Той искаше небесата. Искаше пълен контрол над всичко живо във вселената. Искаше престола на Бог.

Рейес следваше всяка заповед на баща си, наблюдаваше и изчакваше портал, за да бъде роден на Земята, пряк път към небето, изход от ада. Съвършеният следотърсач, той си проправи път през портите на подземния свят и откри порталите в най-далечни кътчета на вселената.

И тогава видя мен. Колкото и да се опитвах, не можах да видя себе си през неговите очи. Виждах само хиляди светлини, идентични по форма. Но Рейес се взря по-упорито и аз видях една, изтъкана от злато, дъщеря на слънцето, сияйна и искряща. Тя се обърна, видя го и се усмихна. И с Рейес беше свършено.

Когато се върнах със стремителен полет в настоящето, видях Рейес, повдигнат на лакът да ме наблюдава тревожно.

— Нямах намерение да виждаш това — изрече той задавено.

Все още потрепвах от оргазмите, които едва сега се уталожваха.

— Това аз ли бях? — прошепнах смаяна.

Той се отпусна до мен, за да си поеме дъх и отново ме загледа. За пръв път осъзнах, че очите му изглеждат като малки галактики с милиард искрящи звезди.

— Няма да се опиташ отново да избягаш от мен, нали?

Твърде шокирана, за да се усмихна, отвърнах:

— Нима би имало полза?

— Ако знаеше на какво си способна, би могло.

Това беше интересно изказване. Превъртях се настрани с лице към него. Очите му блестяха задоволени и успокоени.

— И на какво точно съм способна?

Той се усмихна и красивото му лице — твърде красиво, за да е човешко — омекна под погледа ми.