Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

— Хмм? Да, чудесна идея. Налей си и на теб.

— Благодаря, господарю. — Слугата замълча, за да запали лулата си. — А, така е много по-добре — рече и изпуфка кълбо дим. Задави го кашлица и той избълва в огъня слузеста топка, която за миг лумна в странно обагрени пламъци, преди да зацвърчи по по-очаквания начин. Емансипор захапа отново лулата и запуфка весело, докато наливаше виното.

Пърхане на криле издаде идването на Корбал Броуч. Враната кацна и загледа как Бочълайн слага главата на крал Некротус в стъклената кутия, а после слага кутията на капрата. Кралят като че ли говореше нещо, но не излизаше никакъв звук, за което Емансипор беше само благодарен.

Слугата се изправи, подаде чашата на Бочълайн и попита:

— А тост полага ли се, господарю?

— Тост ли? Защо не? Вдигни го, господин Рийзи.

Емансипор вдигна чашата си.

— За Здравите мъртъвци!

Бочълайн почти се усмихна. Почти, но не съвсем, което беше точно толкова, колкото Емансипор очакваше.

— Мда — отрони некромантът и вдигна чашата си. — За Здравите мъртъвци.

В стъклената кутия крал Некротус се усмихна широко, какъвто навик имат мъртъвците.