— Изживях дните си на златно момче. И нищо не излезе. Обичам те и искам да живея с теб.
Стейси плачеше и едновременно се смееше. Крис я притисна до себе си.
— Лекарите казаха, че след присаждането на кожа и когато косата ми порасне…
— Шшт, това няма значение. Изминах дълъг път. Но още имам много да уча и да преживея. Сигурен съм обаче в едно — оттук започва всичко. Най-после намерих началото.