Работилницата на дявола

Белия влак се приближаваше към него. Изведнъж зрението му се замъгли. Крис имаше чувството, че се движи като насън. В краката му сякаш имаше олово и всичко ставаше като на забавен каданс.

— Не! — изкрещя той към приближаващия се влак.

Знаеше, че ако Белия влак мине през експлозива, цистерната ще гръмне и ще взриви всичко наоколо. Но не можеше да продължи напред. Спъна се и падна.

Някой изтича покрай него. Движеше се толкова бързо, че Крис усети въздушното течение. Беше Стейси. Тя грабна пластичния взрив и хукна настрана от релсите — носеше металната кутия в двете си ръце и бягаше, колкото й държат краката.

Робърт Вейл държеше детонатора, но не гледаше към релсите, а наблюдаваше горящия хеликоптер, който току-що се бе разбил на покрива на надземния гараж.

Когато жената взе пластичния взрив и хукна настрана от релсите, Фанън Кинкейд грабна детонатора от ръката на Робърт Вейл. Изведнъж вторият „Бел Джет

Рейнджър“ се сниши над покрива и атакува. Докато деветмилиметровите куршуми изкъртваха парчета от бетона около него, Фанън насочи радиодетонатора към жената. Пилотът на хеликоптера нагласи мерника и отново стреля. Потокът от бронебойни куршуми откъсна крака на Кинкейд, но докато падаше, обзет от гняв и болка, той все пак успя да натисне копчето на детонатора. После го заля градушка от олово.

Стейси хвърли пластичния взрив, колкото можа по-далеч от цистерната. Не видя експлозията, но я усети.

Ударната вълна откъсна дясната й китка и я отхвърли почти шейсет метра назад. Около нея заваля дъжд от отломки. Разнесе се пушек. Дрехите и косите й се запалиха. Тя почувства изгаряща топлина и силна болка. Вдигна глава и видя, че Крис пада върху нея. Крещеше нещо, но тя не разбра думите му. Само усети как Крис се хвърли върху нея и задуши пламъците с тялото си.

Почувства се на друго място, където се крепеше между живота и смъртта. Беше спокойна и не усещаше болка. Гласът на Крис шепнеше някъде отдалеч.

— Моля те, не умирай… Обичам те.

После настъпи пълна тишина и Стейси видя красива ярка светлина.

56. Началото

Кланси Блек пристига във Вашингтон, окръг Колумбия, в пет часа следобед. Валеше дъжд и от буреносните облаци се сипеха светкавици.

Крис му се беше обадил от болница „Уолтър Рийд“ и го бе помолил да отиде при него, без да му каже защо. Черната атака веднага отиде в стаята си в Мисията и хвърли няколко неща в пътническата си чанта. По Си Ен Ен вече предаваха новината и показваха снимки на Крис и Стейси.

— По всичко личи, че столицата се е разминала на косъм от атака с ужасно биологично оръжие — каза говорителят.

Докато вървеше през сградата на летище „Дълес“ във Вашингтон, Кланси видя още кадри на телевизорите в магазините за сувенири. Имаше репортажи от престрелката на покрива на сградата на Федералното авиационно управление, заснети от местен новинарски хеликоптер, и снимки на горящия „Бел Джет Рейнджър“. Атаката на ФБР срещу останалите членове на ПТВА напомни на Кланси за Уейко. Федералните агенти изскочиха от хеликоптерите и започнаха да избиват членовете на Християнския хор. По новините съобщиха, че всичките последователи на Фанън са загинали на покрива.

Имаше подробна информация за бившия полузащитник на отбора на Университета на Лос Анджелис и носител на Сребърна звезда Крис Кънингам и за микробиолога Стейси Ричардсън. В репортажа се изказваше предположението, че те са спасили живота на милиони хора, като са попречили на белите расисти, които са се опитали да взривят влак на Пентагона, превозващ биологични и химични оръжия.

Кланси спря само още веднъж, за да види снимките на странния Бял влак и да чуе неясното изявление на майор Ейдриън Флин.

Излезе от сградата на летището, взе такси и каза на шофьора да го закара в болница „Уолтър Рийд“. В района около болницата сякаш се провеждаше демонстрация. Навсякъде имаше новинарски микробуси. Улиците бяха пълни със зяпачи и полицаи, макар да се изливаше пороен дъжд. Кланси плати на шофьора и започна да си пробива път през тълпата. Най-сетне, мокър до кости, успя да стигне до входа на болницата, където го спря охраната.

— Съжалявам, но не може да влезете без пропуск — каза ченгето.

— Надявам се, че съм в списъка ви. Казвам се Кланси Блек, съветникът на Крис Кънингам.

Полицаят прегледа списъка и намери името му.

— Качете се на последния етаж.

На последния етаж на болницата цареше още по-голяма суматоха. Коридорът беше претъпкан с репортери, а на пода като спагети се виеха кабели.

Кланси си проправи път през новинарските екипи и стигна до врата, охранявана от друго ченге.

— Казвам се Кланси Блек. В списъка съм.

— Да. Добре — рече полицаят, погледна в списъка и му направи знак да влезе.

Крис лежеше на болничното легло в отсрещния край на стаята. Цялата му дясна страна беше превързана. От тялото му като пиявици висяха тръбичките на системата за интравенозно лечение.

Телевизорът работеше. Звукът беше намален. Крис се обърна и махна на Кланси.

— От онова, което видях по телевизията, си се справил добре — каза Черната атака. — Не е зле за човек, завършил Мисията ми.