Работилницата на дявола

— Бензинът е лесно запалим — каза Крис, после хукна към цистерната.

Изведнъж, докато бягаше, усети присъствието на Кениди. Тя сякаш беше с него, даваше му сили и го насърчаваше да продължи. Крис си представи куража, усмивката и подутото й чело. Споменът за болезнената й смърт го накара да тича още по-бързо. И изведнъж забеляза на долната част на цистерната очертанията на нещо, което не трябваше да бъде там.

От покрива на сградата на Федералното авиационно управление членовете на Християнския хор гледаха как Крис тича към цистерната. Лесно бяха разбили ключалката на вратата и се бяха качили по бетонните стълби. Фанън Кинкейд сякаш бе изгубил всякакъв интерес към онова, което ставаше. Той стоеше до отдушника на вентилационната шахта и горещият въздух развяваше крачолите на панталона му.

— Взриви проклетия експлозив! — извика Робърт Вейл, като видя, че мъжът се хвърли под цистерната и започна да дърпа металната кутия с пластичния взрив.

— Не. Още не може — отговори Бомбаджията. — Влакът е далеч. Трябва да бъде в радиус от двеста метра.

Белия влак се приближаваше. Мъжът под цистерната изведнъж започна да рита скобата, с която бе закрепен пластичният взрив.

Белия влак беше на четиристотин метра от цистерната.

После — само на триста.

— Бял ангел, имаме проблем — каза пилотът на водещия хеликоптер „Бел Джет Рейнджър“. — Някакъв тип току-що се мушна под цистерната пред нас.

— Прието — отговори майор Флин, скочи и погледна през страничния прозорец на вагона, но ъгълът беше много остър и не видя нито цистерната, нито мъжа.

— Намали на осем километра в час — заповяда Флин на машиниста, после даде указания на пилотите. — Въздух едно, сниши се и виж какво прави онзи човек. Въздух две, задръж позицията си.

— Прието — отговори първият пилот.

Белия влак намали скоростта, но продължи бавно да напредва. Сега се намираше само на двеста и петдесет метра от цистерната.

Крис отчаяно се опитваше да изкърти с ритници пластичния взрив от цистерната. Металните болтове се разхлабиха, но отказваха да паднат. Той погледна към релсите и видя, че Белия влак бавно се приближава. Единият от черните хеликоптери се сниши и се насочи към Крис.

Хеликоптерът не летеше под ъгъл за атака. Ако стреляше, куршумите щяха да минат високо. Крис продължи да рита пластичния взрив. Белия влак беше само на двеста метра…

— Спри, по дяволите! — безпомощно изкрещя той.

— Той ще изрита експлозива! — изкрещя Робърт Вейл.

— Още не можем да взривим цистерната — каза Бомбаджията. — Влакът трябва да се приближи. Ще изчакаме, докато стигне до ей онази стена. Вагоните са яки и твърди. Трябва да ги взривим на парчета, така че заринът и антраксът да хвръкнат високо във въздуха, та вятърът да ги разнесе.

Робърт Вейл гледаше мъжа под цистерната, който продължаваше да рита пластичния взрив.

— Застреляй това копеле — измърмори Фанън. Преподобният бе излязъл от транса си и също гледаше цистерната.

Робърт Вейл се изненада, че не им бе хрумнало такова просто решение. Трима членове на Хора насочиха автоматичните си оръжия към Крис и започнаха да стрелят.

Куршумите рикошираха в земята около цистерната. Един от тях улучи мъжа и го повали. Робърт Вейл видя, че човекът обърна лице към тях и ги погледна.

— От покрива на сградата на Федералното авиационно управление се стреля — каза пилотът на водещия „Бел Джет Рейнджър“. — Обявявам тревога. Прикривай ме. Отивам там.

Кинкейд и членовете на Християнския хор видяха, че хеликоптерът се насочва към тях, и се прицелиха в него.

Десет автоматични пушки откриха огън. Звукът от изстрелите се смеси със свистенето на куршумите.

Деветмилиметровият куршум улучи Крис в дясното рамо, раздроби костта и го повали по гръб. Той изведнъж видя покрива на сградата на Федералното авиационно управление и хората на Фанън, които стреляха по него. Куршумите рикошираха в релсите и в земята наоколо. После черният хеликоптер препречи линията на огъня и се насочи към покрива.

Крис не можеше да движи дясното си рамо и ръката си, но реши отново да се опита да изкърти пластичния взрив. Събра всичките сили, които му бяха останали, и вдигна крак…

Пластичният взрив излетя от долната част на цистерната, но падна на десет крачки встрани, точно в средата на релсовия път, по който се движеше Белия влак.

Хеликоптерът „Бел Джет Рейнджър“ се насочи към покрива на сградата на Федералното авиационно управление и бе обсипан с куршуми от бандитите от ПТВА. Резервоарът му се запали и черният хеликоптер експлодира, заливайки хората на Кинкейд с дъжд от нагорещен метал и пластмаса. Корпусът и роторът паднаха върху съседния четириетажен гараж.

Машинистът на Белия влак видя експлозията и без да чака заповед, реши да се махне по-бързо. Увеличи скоростта, но не видя пластичния взрив между релсите — само на четирийсет метра пред влака.

Крис също видя експлозията, после чу как Белия влак увеличава скоростта. Стана и залитайки, тръгна към пластичния взрив. Дясната му ръка беше неподвижна, от раната в рамото му течеше кръв.