Работилницата на дявола

Той се усмихна, после двамата със Стейси излязоха от кабинета.

— Номерът с картата на застрахователя беше много хитър — каза тя.

— А ти с твоето „да подремнем“?

— Тя беше на път да скочи и да те изнасили. Трябваше да направя нещо.

Крис се ухили.

Кой, по дяволите, е Ал Клегман? — попита Стейси.

— Не си спомням. Вероятно някой застрахователен агент, с когото съм се запознал, когато Кениди беше болна. Визитната му картичка беше в портфейла ми, затова запомних номера, докато идвахме насам.

Стигнаха до един парк и седнаха на дървена маса за пикник. Крис извади от джоба си лист хартия и попита:

— Имаш ли нещо за писане?

— Червило.

Стейси му го даде и Крис започна да рисува карта.

— Тук железопътната линия минава през Апалачите. Това е проходът. Всеки влак, отиващ на юг от Ню Йорк, Филаделфия или Балтимор, трябва да мине по тази линия. Освен ако не се отклониш през Ню Джърси или през Пенсилвания, с което ще удължиш пътя си с неколкостотин километра, маршрутът през Апалачите е най-краткият, ако искаш да отидеш на юг.

— За какво намекваш?

— Ако Кинкейд е предизвикал дерайлирането на влака в планината, значи е имал основателна причина да го направи и това не е било да открадне ябълки от селскостопанския товар.

— А каква?

— Питам се накъде ли е тръгнал Белия влак, който потегли от Форт Детрик. Когато бях рейнджър, чух, че ядрените отпадъци се изхвърлят в Тексас. Ако Белия влак отива на юг и проходът през Апалачите е блокиран, тогава единственият път е през североизточния коридор.

Крис отбеляза маршрута на картата и добави кръстче.

— Какво е това? — попита Стейси.

— Вашингтон, окръг Колумбия. По всяка вероятност Белия влак ще мине през столицата. Това е единственият път за Юга.

Той й върна червилото и двамата се вторачиха в картата.

— Но на Белия влак има въоръжени морски пехотинци — каза тя. — И над него летят два хеликоптера.

— Да, имаш право. Влакът се охранява строго.

— Възможно ли е Кинкейд да измисли начин да отвлече или да отклони Белия влак за окръг Колумбия и да пусне токсините? Това би било самоубийство.

— Кинкейд е фанатик — рече Крис. — А някои фанатици живеят, за да умрат.

Замислиха се. Накрая Стейси каза:

— Трябва да го спрем.

54. Отклонение

Белия влак пътуваше по източния склон на Апалачите, когато им се обадиха и им съобщиха, че пред тях има катастрофа. Влакът спря на три километра от мястото на инцидента. Двата хеликоптера „Бел Джет Рейнджър“ кацнаха на поляната до него и морските пехотинци се наредиха около вагоните.

Майор Ейдриън Флин седеше в малкия комуникационен център в служебния вагон и се опитваше да уреди придвижването им напред. Първото му обаждане беше до адмирал Зол, който изръмжа:

— Разкарайте товара оттам, майоре. Не искам да стоите и да чакате. Намерете обиколен път.

Флин озадачено погледна капитана на морските пехотинци, който седеше до него.

— Оттук има само два пътя. Освен ако не искате да отидем чак в Пенсилвания, ще трябва да върна влака трийсет километра назад през планината и да се прехвърлим на линията „Север-Изток“, която отива във Вашингтон, окръг Колумбия. И тъй като пренасяме токсични отпадъци, ще ми трябват половин дузина разрешителни.

— Направете го. Но товарът трябва да изчезне. Възможно е някой любопитен сенатор да научи, че Белия влак е бил в базата, и да ви спре, преди да сте изпомпали боклуците в Тексас. Времето е от критично значение. Товарът не може да стои там и да чака нещо да се случи!

Зол гледаше гневно телефона на масата за конференции в огромния си кабинет във Форт Детрик.

— Слушам, сър — каза майор Флин и затвори, после се обади на началника на гарата на източната секция и поиска да мине през Брунсуик, Мериланд и да се прехвърли на линията „Север-Изток“ за Вашингтон. След това щеше да поиска необходимите разрешения да продължи към Атланта и да стигне до Тексас.

Малко след два следобед се получи разрешението да минат през Брунсуик и майор Флин заповяда на командира на охраната морските пехотинци да се качат на покрива на Белия влак. После се обади на пилотите на хеликоптерите и те запалиха моторите. След няколко минути бръмченето им бе заглушено от грохота на двигателя на Белия влак.

— Готови сме да тръгнем — съобщи машинистът.

— Добре. Потегляй — отговори майор Флин.

Белия влак започна да се движи на заден ход по линията, спускаща се към Мериланд.

— Ще се почувствам по-добре, когато излезем от тази проклета планина — каза майор Флин на морския пехотинец, който седеше до него.

* * *

Фанън Кинкейд нямаше време да търси удобни вагони по пътните листове. Той разпредели двайсетте души, които му бяха останали, и им каза да се разположат по линията за Вашингтон и да се движат по двама. Заповяда им да му кажат, когато намерят подходящ вагон, после намери място за почивка.

Избра открит товарен вагон във влак, пътуващ по линията „Север-Изток“, който отиваше във Вашингтон. Релсовият път вървеше успоредно с магистрала 395, пресичаше река Потомак близо до сградата на Пентагона и оттам се отправяше на юг към Ричмънд.