Работилницата на дявола

Локомотивът мина покрай последния червен семафор и Калвин усети, че колелата излизат от релсите. Влакът се движеше с осемдесет километра в час. Локомотивът заора в земята и Хикман удари лошо главата си в металното табло.

Вагоните започнаха да се блъскат един в друг, да излизат от релсите и да прекършват околните дървета като клечки. Разнесоха се трясъци и стържене на метал.

Над петдесет вагона се сгромолясаха по планинския склон. Въздухът се изпълни с пушек, пепел и прахоляк.

Фанън вдъхна мириса на катастрофа и каза:

— „И чух глас от небето да ми казва: напиши: блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях.“

Сетне затвори Библията, свали очилата си и ги сложи в джоба си.

Фанън Кинкейд стоеше само на метър и половина от релсите, но по някаква причина, известна само на Господ или на Дявола, като по чудо остана невредим.

53. Възмездие

Крис и Стейси пътуваха на югоизток, към Балтимор, на влак, който имаше само трийсет вагона и се движеше бързо. Бяха се настанили в един празен вагон в средата на композицията. Бяха чули за голямата катастрофа в Апалачите, в която бяха загинали машинистът и огнярят и бяха ранени още няколко души. Мълвата за катастрофата се бе разпространила като горски пожар.

— Тревожиш се за дерайлиралия влак, нали? — попита Стейси.

— Да. Нещо ми подсказва, че това е работа на Кинкейд.

— Но защо? Защо влак, пълен със строителни материали и селскостопанска продукция?

— Може би, за да блокира прохода. Трябва да намеря железопътна карта.

— Защо?

— Казал е, че ще атакува Сатаната. Кой е Сатаната?

— Не знам. Предполагам, че е нещо, което Кинкейд мисли за зло.

— Той е ветеран от войната във Виетнам, който е бил изолиран от обществото, затова кой е Сатаната?

— Саддам Хюсеин казва, че Сатаната е Америка.

— И по-точно Вашингтон, окръг Колумбия.

— Затова ли искаше да пътуваме с този влак, на изток?

— Повярвай, тази история не е свършила. — Злокобният му тон убеди Стейси, че Крис има право. Той я погледна. — В Александрия, точно на границата между Мериланд и Вирджиния, има голяма разпределителна гара. Не съм минавал оттам, но казват, че персоналът бил дружелюбно настроен. Изглеждаме добре и може би началникът на гарата ще ми позволи да видя железопътната карта.

— Мислиш ли, че ще ти я покаже?

— Може би… ако ти му се усмихнеш.

— Това е политически неправилна идея — закачливо каза Стейси.

— Ще помагаш ли, или ще стоиш със скръстени ръце? — усмихна се Крис.

Влязоха в разпределителната гара в Александрия, като се промъкнаха покрай оградата, за да не ги видят патрулиращите пазачи. Накрая стигнаха до сградата, където се намираше кабинетът на началника.

Крис потропа на дървената врата. Отвори им двайсет и няколко годишно чернокосо момиче със стройна фигура и тесни джинси. Усмивката му беше широка и привлекателна.

— Здравейте — весело каза тя.

— Здравейте — рече Крис. — Търся началника на гарата.

— Пред вас е.

Крис се вгледа в нея, видя бръчици около устата и ъгълчетата на очите, и реши, че е поне на трийсет и няколко. Тя му се усмихна и той отвърна със същото.

— Работя по застраховката на няколко изчезнали въздушни възглавници и радиоапарати — каза Крис. — Загубихме ги от товара с автомобили, който беше доставен преди два дни в окръг Колумбия. Стереоуредбите и въздушните възглавници са изтръгнати от колите. Мислим, че са го направили ПТВА. Питах се дали може да погледна картата на местната железопътна система. Искам да добия представа накъде са отишли.

— Имате ли документ?

Крис бръкна в портфейла си, извади карта и й я даде.

— Вие сте Ал Клегман, застрахователен агент, така ли?

— От плът и кръв.

— Не ми приличате много на Ал Клегман — усмихна се тя.

Стейси видя, че младата жена харесва Крис, и изпита ревност, която я изненада със силата си.

— Мога да се обадя в офиса и да поискам карта оттам, но след като сме тук, помислих, че ще е по-лесно и бързо да…

— Знаете ли телефонния номер на офиса си?

— Проверявате ли ме? — усмихна се той.

— Щом искате да видите железопътната карта.

— Номерът е 555–7890. Искате ли факса и електронната ми поща?

Младата жена му върна картата и каза:

— Влезте, Ал. Казвам се Силвия. А коя е дамата?

— Аз съм Ленора Клегман — приветливо се усмихна Стейси. — Отивахме да обядваме и сетне да подремнем.

Силвия ги погледна замислено, после се обърна и ги заведе в малкия си кабинет.

— Чухте ли за дерайлиралия влак в Апалачите? — попита Крис.

— Няма начин да не разбера. Цялото движение се обърка.

— Кой мислите, че го е направил?

— Проклетите ПТВА. Поне така пише в доклада на диспечера. Ето я картата.

Крис се вторачи в картата, запамети конфигурациите на железопътните линии и кимна.

— Добре. Много ми помогнахте. Благодаря — каза той, после се обърна към Стейси. — Хайде, мила, време е да хапнем нещо и да намерим мотел.

— Колко си романтичен — усмихна се Стейси и двамата тръгнаха към вратата.

— Между другото — рече Силвия, — не можахте да ме заблудите.

Крис се обърна.

— Вие не сте женени, а имате тайна връзка.