Работилницата на дявола

Фанън погледна двамата пазачи и помежду им премина някаква безгласна команда. Военните полицаи мигновено станаха, излязоха от палатката, спряха на около петнайсет метра, обърнаха се с гръб към Демил и Кинкейд и се вторачиха в богомолците, седнали на скалистия склон.

— Какво всъщност мислиш за проповедта ми? — попита Кинкейд и се усмихна.

— Беше уникална. Както казах, ти спомена някои неща, за които не се бях замислял.

— Така ли? Смятам, че ти и аз ще станем приятели — много бавно каза Фанън.

— И аз така се надявам.

— Но приятелите си казват истината. Боби и Луис са ти казали за моята малка църква, защото аз им заповядах да го направят. А те ми разказаха за ситуацията в затвора. Не можеш да ходиш насам-натам, без да те наблюдават, а?

— Да, това е проблем — призна Декстър.

Фанън протегна ръка, откъсна дълъг стрък трева, лапна го и замислено го задъвка.

— Имаш ли представа какво правя тук?

— Не.

— Църквата, която оглавявам, се нарича „Християнски хор и Божията воля“.

— Видях надписа на знамето в параклиса.

— Ние сме хор от ангели и съслужители. В Откровението на Йоана е предсказана появата на Хор от сто четирийсет и четири хиляди5.

— Наистина ли? — Декстър беше агностик и не беше сигурен накъде води този разговор.

— „Защото дойде великият ден на гнева Му.“ „Видях четири Ангела да стоят на четирите ъгли на земята.“ „И чух броя на отбелязаните с печат: сто четирийсет и четири хиляди, отбелязани с печат от всичките колена на синовете Израилеви.“ „А един от старците заговори и ме попита: тия, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли? Аз му отговорих: ти знаеш, господарю. А той ми рече: те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца.“6

Фанън млъкна и се вторачи изпитателно в Декстър, който за пореден път почувства, че трябва да каже нещо, но не знаеше какво.

— Разбирам — смотолеви той.

— Аз съм един от онези четири ангела и ще поведа хората си към най-великата Божия победа. Ще предизвикаме хаос в правителството, съставено от объркани идолопоклонници, които са предпочели да се кланят на материалните ценности, продавани им от евреите. Сегашното правителство на Съединените щати е много по-корумпирано от Британската империя, на която нашият Конгрес обяви война през 1776 година. Днешните ни лидери предпочитат да боготворят децата на Сатаната, родени от слабините на Манасия пред божествените потомци на Яков и дванайсетте Израилеви колена. И както е предсказано, ние ще бъдем Хора на сто четирийсет и четирите хиляди и ще счупим оковите на корумпираната администрация. Аз предвождам Втората американска революционна армия. Какво ще кажеш?

Декстър Демил бе принуден да направи още една бърза преценка. Той най-после разбра, че екзалтираният блясък в очите на Фанън Кинкейд е нещо повече от проницателност и интелигентност. Всъщност най-после разбра, че мъжът на вехтото тапицирано кресло срещу него е откачен.

9. Произшествие във Ванишинг Лейк

— За мен голям чийзбургер, малко чили конкарни и будвайзер — каза доктор Чарлс Лак и огледа хубавата фигура на Стейси Ричардсън, която се наведе над масата да му налее чаша вода.

„Кофа и стръв“ се изпълваше с посетители. Беше неделя обед и клиентите бяха обичайните пенсионери, ходили на църква, и неколцина рибари, а в отсрещния ъгъл на ресторанта имаше група войници от затвора, които вдигаха невъобразим шум.

— Мога да говоря с тях, ако искаш — каза доктор Лак.

— Не е необходимо. Те са като кученца, които дърпат и късат обувка — рече Стейси с провинциалния акцент, който бе усвоила, когато бе играла в училищната постановка на „Оклахома“.

Чарлс Лак се опитваше да измисли начин как да свали тесните джинси на красивата нова сервитьорка и да я вкара в леглото. Не го биваше много с жените. Бе оплешивял рано и досега, на трийсет и четири години, бе спал само с две жени. Доктор Лак погледна поразително красивата русокоса сервитьорка и реши да изиграе най-силния си коз — научния си интелект.

— Искаш ли да чуеш какво открихме? — попита той. — Наистина е невероятно.

— Разбира се — ухили се тя и затъкна тефтера в колана си, а молива — зад ухото. — Обикновено слушам само оплаквания от храната на Барни.

— Нали ми каза за онези скитници, които сте наели да изчистят задния двор, след като са влизали миещите мечки…

— Да — каза Стейси и погледна през прозореца към Майк Холивуд и Лъки, които привършваха с изгребването на боклука.

— Ами… допреди няколко месеца се занимавах с изследвания на миещите мечки.

„И аз“ — помисли Стейси и си спомни доклада, от чието публикуване в списание „Науката за животните“ бе спечелила петстотин долара, и за Изи, керамичното мече, подарък от Макс.

— Изследването ми показа, че някои разновидности на Н1У-1 при миещите мечки инфектират човешките мозъчни клетки.

Стейси беше чела научния доклад. Изследването бе извършено от трима японски микробиолози и името на доктор Чарл Лак не се споменаваше никъде.

— Ти и доктор Демил сигурно имате страшно много работа в затвора — каза тя, сменяйки темата.

— Познаваш ли доктор Демил?