Работилницата на дявола

Адмирал Джеймс Зол седеше с гръб към прозорците, през които струеше слънчева светлина, озаряваща нещастните лица на Декстър Демил, Чарлс Лак и полковник Читик. В единия ъгъл на залата, до голямата карта на Ванишинг Лейк, седеше капитан Николас Зинго. Той и командосите му от Делта Форс бяха зачислени към адмирал Зол за охрана на програмата и бяха дошли преди час от Форт Детрик с три хеликоптера „Блекхоук“ без опознавателни знаци.

Капитан Зинго беше мускулест трийсетгодишен мъж.

Декстър се страхуваше, че някой ден именно Зинго ще получи заповед да го очисти. Зинго беше командир на бойна част, състояща се от десетима добре обучени командоси от Делта Форс, които веднага след пристигането си присвоиха всички джипове и камиони на затвора и после бързо ги разположиха около Ванишинг Лейк. Капитан Зинго имаше на ухото слушалка, свързана с радиопредавател, прикрепен на колана му, и поддържаше връзка с командосите си, като в същото време слушаше какво става в залата за конференции.

— Предполагам, че причината е твоят коктейл — обърна се адмирал Зол към доктор Демил.

— За да разберем със сигурност — отговори Декстър, трябва да изследваме с електронен микроскоп мозъчна тъкан и да видим дали в клетките има необичайни количества амилоидни отлагания и…

— Зарежи глупостите — прекъсна го Зол. — Не искам да слушам научни бръщолевения. Нашето изобретение ли е виновно, или не?

Декстър не можеше да събере сили да отговори, но доктор Лак каза:

— Да, адмирале.

Зол стана, бавно заобиколи масата и се приближи до картата.

— Как са излезли проклетите комари?

— Преди час направихме тест с оцветен пушек. Един от отдушниците пропуска. Старите газови клапи не са добре запечатани и не са били ремонтирани отдавна.

— Защо не направихте тест с оцветен пушек преди да вкарате там онези двама лайнари?

— Уместен въпрос, сър — отговори Чарлс Лак и погледна Декстър, сякаш той знаеше отговора.

Демил знаеше, че са направили грешка. А „Откачения ас“ не беше човек, който прощаваше грешките.

Стаята сякаш се смали и стените се приближиха до него. Дъхът му излизаше бързо, а сърцето му блъскаше толкова силно в гърдите, че той се уплаши да не получи инфаркт.

— Добре. Да оставим това — каза Зол. — Сега имаме проблем. Искам пълна карантина на това село. Никой да не го напуска. Колко души живеят в него?

— Към четиристотин — отговори доктор Лак.

— Освен това искам да се прекъснат телефоните. Искам пълно информационно затъмнение. Ако нещо се разчуе, данъкоплатците ще разберат, че парите им отиват за финансирането на тази програма, и ще ни повикат в Белия дом да даваме обяснения. — Никой не каза нищо, но всички знаеха, че ако историята се разчуе, ще отидат не в Белия дом, а в затвора Левънуърт. — Главният приоритет е карантината. После ще се погрижим за унищожаването на избягалите комари.

Капитан Зинго също стана и се приближи до картата.

— Ние имаме свръхчувствителни самонасочващи се микрофони, настроени на точната честота на звука, който издават женските комари, когато летят. Били са изпробвани върху комари, преносители на зараза, затова знаем, че са прецизни и ефикасни. Хората ми проверяват мочурищата около езерото, за да открият местата, където се размножават.

— Защо мислите, че се размножават? — попита Декстър. — Женските са стерилизирани. Не могат да се размножават.

Доктор Лак скочи.

— Не искам да споря, Декстър, но явно не са били добре стерилизирани.

— Как не! — сопна се Демил. — Лично аз го направих.

— Взех няколко новоизлюпени ларви от лабораторията ти, които после се излюпиха. Не си стерилизирал добре женските и съжалявам, че го казвам, но намерих и жизнеспособни мъжки комари.

— Това е невъзможно! — възкликна Декстър, но започна да подозира, че доктор Лак е саботирал експеримента му с комарите. — Насекомите и ларвите бяха изложени на силна доза рентгеново облъчване. Няма начин да се размножават.

— Обаче е станало — каза Чарлс Лак. Лицето му беше сериозно. Той бе избрал този момент, в присъствието на адмирал Зол, за да унищожи Декстър Демил.

— Ако се размножават — рече капитан Зинго, — тогава имаме още по-голям проблем. Трябва да намерим местата край езерото, където са гнездата им, и незабавно да ги изтребим с инсектициди или със запалителни вещества. Мисля, че трябва да запалим тресавищата и да ги изгорим. Така ще унищожим новоизлюпените ларви.

В стаята настъпи тишина, изпълнена с нервно напрежение. Накрая капитан Зинго добави:

— Половината от хората ми работят с високочестотни микрофони и търсят местата на размножаване. Другата половина се занимават с телефоните и карантината.

— Комарите се роят на залез слънце — каза доктор Лак. — Мисля, че трябва да се справим с тях преди това.