Разбойнически керван

— Машаллах, мътните го взели, ама че изстрели! Едната котка е ударена право в окото, а и другата е уцелена не по-зле! Досега изобщо не бях виждал таквоз добиче и не можех да си представя, що за звяр е таз пантера. Ако бях тук, мойта пушка сигур щеше да се разтрепери в ръцете ми!

С ликуващи викове двете животни бяха завлечени до кервансарая, където им одрах кожите. После легнахме да спим.

На следващото утро, преди да тръгнем на път, между Хасан ал Кебир и Корндьорфер се разгоря лют спор и аз побързах да изляза навън, за да сложа край на свадата им. Йозеф беше сложил кожата на женската пантера под моето седло, а кожата на мъжката — под своето, с което обаче кабашът съвсем не беше съгласен.

— Ти си само един френец, който никога не е стъпвал в джамия — гневеше се той, — а искаш да ме лишиш от правото, полагащо се на мюсюлманите! Нима си виждал някога неверник да язди върху кожа от пантера?

— А ти ли я уби, Джесар Бей, ти ли Удушвачо на хора? — изсмя се някогашният Chasseur d’Afrique.

— Ефендито я уби, и то защото при него беше Хасан ал Кебир, пред когото животните треперят. Мястото на кожата е под моето седло, какво си ти в сравнение с кабаша ен Нураб? Нима не съм бил прислужник в прочутия университет Ал Азхар в Кахира, който град вие наричате Кайро? Виждал съм всички мъдри мъже, които влизаха и излизаха там. А ти кого си видял и в кое училище си бил?

— Видял съм нашия ефенди, в чиято глава има повече мъдрост, отколкото в целия ваш Ал Азхар в Кайро и съм бил в училището в Калтенбрун край Щафелщайн, където твоите учени мъже биха седели на последния чин — защити се баварецът, като не преставаше да се смее.

— Е, добре! Но знаеш ли името ми? Казвам се Хасан Бен Абулфеда Ибн Хаукал ал Уарди Юсуф Ибн Абул Фослан Бен Исхак ал Дули. Ами ти как се казваш? Моето име е дълго като реката, спускаща се буйно от планините, а твоето е малко като мръсната капка вода, отърколила се от някое листо.

— Я не ми цапай името, защото то е като твоето! Казвам се също Юсуф.

— Знаеш ли, че само някой правоверен има право да носи това име? Ти си френец и те наричат Юсеф. Запомни го! И имаш само това единствено име!

— Охо! Ти не чу ли, че се казвам и Корндьорфер?

— Но къде е името на баща ти?

— И той се е казвал Корндьорфер.

— А неговият баща?

— Също Корндьорфер.

— Ами неговият баща?

— Пак Корндьорфер.

— И къде е живял той?

— В Калтенбрун.

— В Ка ал брун? Тогава ти се казваш Юсеф Ко ер дарб Бен Ко ер дарб Ибн Ко ер дарб Абу Ко ер дарб ал Ка ал брун. Не те ли разсмива собственото ти име? И ти ли ще ми отказваш кожата на пантерата? Дай я!

— Слушай, Хасан! Юсеф Ко ер дарб, Бен, Ибн и Абу Ко ер дарб от Ка ал брун ще задържи кожата за себе си. Ей там идва нашият сихди, обърни се към него!

Кабашът така и направи. Хасан много искаше с това конско покривало да се перчи пред хората, които щяхме да срещнем по пътя. Използвах този случай, за да го накажа заради страхливостта му, проявена миналата вечер.

— Юсуф — отсякох аз, нарочно подчертавайки името Юсуф вместо Юсеф — пожела заедно с мен да се изправи срещу пантерата, а теб те беше страх от котката. Ето защо кожата се полага на него!

С недоволно мърморене той се видя принуден да се подчини на решението ми и с недоволно мърморене ни последва, когато напуснахме кервансарая.

Скоро се озовахме сред клисурите и скалистите дефилета на Аурес, като почти до вечерта продължихме да яздим по продължение на планинската верига, за да се прехвърлим после през хребета й и да се спуснем в Сахара. В подножието на планината се намираше селце от шатри, което беше целта на днешното ни пътуване. Хората ни посрещнаха много гостоприемно и преди още напълно да се беше спуснала нощта, аз вече притежавах три ездитни и също толкова товарни камили заедно с всички други предмети и хранителни провизии, които ни бяха необходими за пътуването ни до Баб ал Гуд или поне до Аин ес Салах.

На следващото утро продължихме да следваме подножието на планините, избягвайки така Бискра, за да се доберем до пътя на керваните извън града и после да се отправим към Аин ес Салах. Беше горещ ден, а по пладне слънцето взе да сипе такава жар върху главите ни, че в противоречие с обичая реших да направим малка почивка. Потърсихме си подходящо сенчесто място. Ето че яздещият начело Хасан, който все още се сърдеше на Йозеф заради кожата, спря камилата си и сочейки надолу с ръка, каза:

— Сихди, виж, една собха (Голяма локва вода. Б. нем. изд.)!

Все още се намирахме в предпланините на Аурес. В подножието на една от тези планински вериги пред нас се откри блестящата повърхност на някакво езеро, по чиито брегове забелязах тук-там хилави лентискови дръвчета (Вид ниско дърво (Cercocarpus, Rosazee). Б. нем. изд.).

— Хасане, това не е собха, а е шот или биркет (Езеро. Б. нем. изд.), което се простира ей зад онзи хълм и затова виждаме само един негов залив. Веднага ще ти кажа името му.