Разбойнически керван

— От Алмания? Познаваш ли Сихди Емир?

— Познавам го. Виждал ли си го?

— Да, видях го. Ти да не си шейхът от Алмания, когото той очаква?

— Аз съм.

— Хабакек, тогава ми бъди добре дошъл, сихди! Той ме изпрати да те посрещна.

— Къде е той?

— В обширната Баб ал Гуд. Там ще откриеш неговия знак, който ще ти покаже къде стъпват краката му.

— Тогава благодари на Аллаха, че забелязах твоята диря и я последвах. Иначе щях да мина близо край теб и нямаше да можеш да ме намериш.

— Щях да те намеря, сихди. Исках само в Серира да напоя моята мехари и да взема вода и за себе си. После щях да се върна на пътя, по който ти трябваше да дойдеш. Щях да открия следите ти и щях да тръгна подир теб, за да разбера дали си очакваният от нас човек.

— Тогава ти знаеш къде има извор в тази пустиня?

— Знам много извори, които са забелязани само от моите очи, сихди.

— Ти си тебус, нали?

— Отгатна. Аз съм тебус от племето бени амалех.

— Как се казваш?

— Аз нямам име, сихди. Името ми остана погребано под покрива на моята шатра и ще бъде така, докато изпълня клетвата, с която се заклех в брадата на Пророка и във вечния съд. Наричай ме Абу била ибна — Бащата без синове.

— Убили са синовете ти, така ли?

— Трима сина, сихди, трима сина, които бяха моята радост, моята гордост и моята надежда. Бяха високи и стройни като палмите, умни като Абу Бекир, храбри като Али, силни като Халид и послушни като Садик, Чистосърдечния. Те откараха моето стадо до бира, а после намерих труповете им, но не и животните.

— Кой ги уби?

— Хеджан Бей, Удушвача на кервани. Той отмъкна моите мехара, за да носят на гърба си неговите разбойници, отмъкна и моите говеда и овце за храна на убийците. Напуснах моя дуар, моето племе, моята жена и моите дъщери и започнах да го преследвам от един уах (Оазис. Б. нем. изд.) до друг. Копието ми прониза трима от неговите хора, стрелите ми — четирима, а ножът ми — шестима, но самия него го закриля изглежда шейтанът, защото не успях нийде да го зърна и ръката ми не можа да го достигне. Ала той въпреки всичко ще отиде в геената, понеже, ако моята ръка се окаже твърде къса, то ти сигурно ще го догониш, ти и Сихди Емир, когото тук всички наричат Пехливан Бей, Героя на героите, Удушвача на разбойниците.

— Ти къде се срещна с него?

— При кладенеца Кхоол, където куршумите му убиха три худжуни, на които имаше знака на смъртта.

— Кой го придружаваше?

— Двама мъже — неговият слуга и неговият водач. Ти не намери ли по пътя си труповете, които са застреляни право в челото? Както ездачите, тъй и животните?

— Да.

— Това е работа на Сихди Емир, на Пехливан Бей. Неговият куршум е като гнева на Аллах — никога не пропуска целта си. Хеджан Бей и неговият джум добре познават пушката на отмъстителя. Те го проклинат, но мирните пастири го благославят. Отмъстителят язди по асар на разбойниците. Те много искат да го заловят и убият, ала неговият Бог е не по-малко могъщ от Аллах. Той го прави невидим и го закриля от всички опасности. Във всеки уах ще чуеш да го хвалят и край всеки бир се носи славата му. Пустинята се гордее с името му, а ветровете разнасят подвизите му и ги възхваляват. Той е съдия на грешниците и щит за праведниците. Появява се и пак изчезва, без някой да може да каже откъде и накъде. Но аз ще те заведа при него, за да може и твоето име да се прочуе също като неговото.

Та това беше цяло похвално слово в чест на моя доблестен Емери Ботуел! Несъмнено този тебус имаше по-смело сърце от великия Хасан и съвсем спокойно можех да се доверя на неговото водачество.

— Колко път има още до баб ал Гуд?

— Един ден и още един ден. И когато после сянката ти падне на изток и стане три пъти по-дълга от стъпката ти, твоята бишарина ще коленичи при Баб ал Хаджар (Порта (врата) на камъните. Б. нем. изд.), за да можеш да си отпочинеш на сянка.

Обитателят на пустинята не познава нито компаса, нито часовника или транспортира. Звездите му показват пътя, а времето определя по дължината на сянката. Постепенно той достига такова умение в тези неща, че рядко се лъже.

— Тогава ела да се присъединим към моите хора!

— Водата ми свършва, сихди!

— При мен ще намериш колкото искаш вода.

Той ме последва. Скоро ние догонихме Йозеф и Хасан, които бяха разбрали правилно моите знаци и бяха продължили в предишната си посока. Те се учудиха немалко, като видяха, че насред пустинята съм се сдобил с компания.

— Машаллах, мътните го взели! — обади се моят сънародник от Щафелщайн. — Бре че мило, имаме си нов спътник! Че кой е тоз чернокож, господине?

— Това е Абу била ибна, който ще ни заведе до Баб ал Гуд. При тези думи Хасан смръщи вежди.

— Кой е този тебус, та да смята, че знае пътя по-добре от Хасан ал Кебир, когото всички чада на пустинята наричат Джесар Бей, Удушвача на хора? Коя майка го е раждала, какви и колко са прадедите му? Остави го да върви накъдето си иска, сихди, аз ще те заведа до Баб ал Гуд и без riero! Виж само лицето и косата му, страните и устата му! Нима може да е истински потомък на Исмаил, който е бил същинският син на праотеца Авраам?

Спокойно усмихнат, тебусът го гледаше право в очите.