Разбойнически керван

Нямах желание да се наслаждавам повече на тъжната гледка, която представляваше опечаленият Джесар Бей, и наредих на Йозеф, който междувременно се беше събудил и се беше приближил, да прехвърли животинките в едно резервно буренце, намиращо се, за щастие, сред багажа ми. Във всеки случай то бе в безопасност от посегателствата на Хасан, защото той сигурно доста дълго нямаше да изпита никакво влечение към такива „катрат“ на веселието.

Тръгнахме на път и продължихме да яздим почти до обяд, когато за наше учудване се натъкнахме на следи от голям керван.

— Аллах акбар — Бог е велик — обади се Хасан, който съвсем не беше вече толкова наперен. — Той никога не изпитва жажда и знае всички пътища в пустинята. Но какво търси този кафила тук в Гуд, където едва ли ще се намери достатъчно вода и за две камили?

— Пребройте следите! — наредих аз.

Открихме отпечатъци от хора, коне и камили. Повечето джемали бяха тежко натоварени. Следователно пред нас се намираше търговски керван. След един по-обстоен оглед разбрахме, че оттук са минали шейсет товарни камили, единайсет ездитни животни, както и двама пешеходци до трима ездачи на коне, което окончателно ни убеди, че керванът несъмнено се е заблудил, понеже на няколко дни път наоколо нямаше вода дори и за един-единствен кон.

— Този кафила идва от Аир и е тръгнал за Гат — отсече тебусът.

— Тогава се е доверил на някой много некадърен водач, иначе не е възможно да обърка пътя и толкова да се отклони от вярната посока.

— Кабирът не е некадърен, сихди — отвърна той, като дебелите му устни се разтеглиха в странна усмивка. — Хеджан Бей никога не приема в джума си хора, които не познават пустинята.

Какво ли искаше да каже? Мисълта, която ми мина през ума беше зловеща и страшна.

— Значи ти смяташ, че кабирът нарочно води кервана по погрешен път?

— Така е, сихди. Един кабир може да се заблуди с няколко стъпки от сянката, но не може да обърка Баб ал Гуд с пътя за Гат Ако се случи да не знае съвсем точно нещо, то той има възможност да попита своя шейх ал джемали (Предводител на камиларите, най-главният измежду тях. Б. нем. изд.). Погледни тези дуруб сихди! Джемалите вече са си влачили краката. А това там не е ли празен мях, втвърдил се като дърво? Този кафила няма никаква вода. Кабирът го води право към Хеджан Бей и ако не му се притечем на помощ, всички ще загинат.

— Тогава напред, хора, за да ги догоним по-бързо! Наканих се да препусна, но тебусът хвана оглавника на камилата ми.

— Рабена калиек — Бог да те пази, сихди, защото отиваш срещу голяма опасност, която не си погледнал с очите на твоя разум. Какво ще кажеш на кабира, когато те попита какво правиш в Пясъчното море?

— Ще му кажа, че идвам от Агадес и че съм се заблудил Или пък ако не желая, може и нищо да не му кажа. Надсмивам се над опасността, която би могла да ме заплаши от страна на този кабир! Х-хайн!

Йозеф и Хасан нямаха толкова бързи животни като тебуса и мен. Затова им казах да ни следват бавно, а ние поехме напред в бърз тръс. Керванът пред нас действително бе изпаднал в голяма беда защото тук-там срещахме по някакъв предмет, захвърлен просто от умора или пък от отчаяние. По отпечатъците разбрахме че движенията на животните стават все по-уморени и по-бавни а особено конете изглежда скоро щяха да рухнат на земята, тъй като често се бяха препъвали.

Ето че най-сетне между дюните пред нас съзряхме да се мяркат няколко бели бурнуса и скоро догонихме последните ездачи от кервана, чиито животни бяха най-изтощени и едва смогваха да следват останалите. Нашето бодро и енергично появяване предизвика радостната им изненада и те оживено отвърнаха на поздрава ни.

— Кой е кабирът на този кафила? — попитах аз.

— Дай ни вода, сихди! — бе единственият отговор.

Бях взел със себе си един от моите големи мехове и им го подадох. Мигновено около мен се скупчи кажи-речи целият керван и всичко живо поиска да пие. Само двамина не се присъединиха към тази молба — един туарег, възседнал превъзходна бишаринхеджина, и един бедуин, който бе вървял пеша начело на върволицата от товарни животни и ездачи. Предположих, че той е шейхът ал джемали. Двамата ме измериха с учудени и мрачни погледи.

На всеки от керванджиите дадох да пие само по толкова, че водата да стигне за всички. После повторих въпроса си:

— Кой от вас е кабирът?

Човекът на бишарината се приближи и рече:

— Аз съм. Какво искаш?

— Поздрав от теб. Ти не чу ли, че устата ми поздрави целия кафила, а ръката ми даде вода на всеки, който имаше нужда от нея? Откога устните на правоверните остават затворени, когато някой пътник им пожелае мир и всичко добро?

Тебусът ме изгледа смаяно. Той беше храбър човек, ала навярно нямаше да си позволи да разговаря с такъв тон с туарега. Но изглежда кабирът беше по-слисан и от тебуса.

— Сел… алейк — кратко поздрави той, също като пратеника на Удушвача на кервани в град Алжир. — Колко живота имаш, че езикът ти изрича такива думи? — добави той гордо.